Министър Игнатов, направете Айнщайн професор!

Представят Теория на относителността и приложението й към гравитационните й полета в Библиотекарския институт и готово. Защо точно там? Ами защото в този институт най-лесно стават нещата, твърдят очевидци. Събира се научния съвет, цъкат известно време с език, поклащат глави и – готово. Нищо работа. Те колко професори са произвели, толкоз ефрейтори в армията няма... Затова е време да поправим несправедливостта с Айнщайн, който умрял като един обикновен любопитко – без титла и звание. Само с една Нобелова награда. Ама как може?! Министър Игнатов трябва да се заеме с този проблем.

Вярно, че е много зает, но за Айнщайн ще намери десетина минути. Знам, че се чудите с какво точно е зает, но не сте прави. Ами ето на, някакви досадници, наричащи себе си млади учени, провеждат съмнителни протести. И не само съмнителни, а политически, разкри ги министър Игнатов. Какъв прозорлив човек. Поговори с тях и веднага схвана накъде бият. А те се мислеха за много хитри: нямало в исканията им политика, искали само справедливост. Дрън, дрън. Тия да ги разправят на Дядо Коледа, а не на министър Игнатов. Него не могат да заблудят. Никога! 

Няма да се спирам на великолепните проекти, които са спечелили яки пари от Фонд "Научни изследвания", а бяха оплюти от младоците. Признавам, че и аз не ги разбрах, но щом шефът на фонда проф. Рангел Гюров е решил така, значи са великолепни. Човекът е бил доста време в Ангола, значи няма какво да обсъждаме. Ангола отдавна е известна в международната научно общност. Най-вече с разработките и приноса към теорията на относителността на въоръжените конфликти и влиянието им върху мозъчната кора на субекти в кризисен... и т.н. и т.н. От което загинаха десетки хиляди анголци, което си е чисто приложение на науката в практиката. Очевидно и в Библиотекарския институт обаче ги разбират тия работи, защото веднага са оценили Гюров по достойнство и му присвоили титлата професор. Това се казва честно поведение. И отговорно. Дори патриотично. Ама как не, щом ректор на Библиотекарския е проф. Стоян Денчев! При него няма лабаво.

Въобще много трябва да се грижим за хабилитираните лица, защото те са като бялото саламурено сирене – утвърдена българска марка. Дори и с палмово масло - пак е марка. Няма майтап: на първо място в света сме по професори и доценти! По бедност също, но това е друга тема. На всеки 20 българи, цигани, турци, турлаци, гагаузи, евреи, арменци и власи има по един професор, трима доценти и 8 кандидати на науките. По тази линия никой не може да ни бие!  Освен буквално.

В това отношение американците и германците са много изостанали. Направо тъжна работа. Ще се върна пак към горкия Айнщайн. Как можаха тези две нации, че и швейцарците покрай тях, да не го направят поне научен сътрудник. А човекът написал над 300 научни труда. Тук можеше и академик да стане. Верно можеше. Но не и по партийна линия, защото взел та се изцепил: Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо.  Такива глупости у нас не минават. Тук каквото кажат партийците това е. И до днес. Затова сме добре с научната мисъл, ако разбирате какво искам да кажа.

Но да не се отплесвавам.

Тя работата е ясна. Протестирали някакви младоци, защото са комплексари. А и мързеливи очевидно. Все някой им е виновен. Ще разкажа една стара история, от която биха могли да си вземат поука и да не занимават повече министъра с глупости.

 

Новоизлюпен учен отишъл при стар мъдрец, за да изучи произхода на неговите мъдрости. Задал той своя въпрос, но вместо отговор, мъдрецът му подал узряла сочна праскова. Когато ученият я изял, старецът го попитал с усмивка дали иска още една. Ученият изял още един от прекрасните плодове.

Тогава мъдрецът казал:

-         Любопитен ли сте, къде се отглеждат тези вкусни праскови?

-         Не, но наистина са чудесни.

-         Ето и отговорът на вашия въпрос относно произхода на моите мъдрости.

 

Същият учен е спечелил 450 000 лв от Фонд "Научни изследвания". Шегувам се. Но би могъл, защото е подходящ и отговаря на критериите на проф. Гюров и министър Игнатов.

На младите учени ако не им харесва, да ходят да берат праскови в Гърци или в Испания. Така ще научат откъде внасяме вкусните плодове. Е, няма да имат научна кариера, но пък и не е нужно всички да са професори. Това е работа за избрани. Вечер ще носят праскови на малките си дечица, ще ги галят по главите и ще им разказват за България. Имало едно време и т.н. Знаете как е. Близо два милиона вече го правят...

 

Вили Витали