Министър Петров подаде оставка. А какво правим с прокуратурата?

Не да изпрати професора-генерал на съд, просто да провери дали има нещо зад одитния доклад. Може и да няма, но без проверка съмненията стават повече от реални. Все пак става дума за проверка на Министерството на отбраната, не за амонимен сигнал.

Всъщност, в това решение на военна прокуратура се крие основната истина за съдебната система и в частност за прокуратурата. А тя е,че се проверяват и удрят само хора, които не са приближени до властта.

Сега в нормална държава написалият отказ да образува досъдебно производство прокурор ще си отиде веднага. Без много приказки и емоции. Просто ще бъде отстранен, защото грешката в един такъв случай не може да е случайна.

В България обаче това няма да се случи. Верните хора в тази институция се пазят като зеницата на окото, защото не се знае дали утре няма да потрябват пак. Колкото и да се усмихваме на Брюксел и еврокомисарите там, не можем да скрием истината за съдебната ни система. А тя е зловеща и нелицеприятна.

Дори една съвсем рядко идваща в България еврокомисарка разбра, че тук я лъжат, поне що се отнася до дейността на прокуратурата. Ние обаче си знаем това, но нищо не можем да направим. Властимащите си избират подходящ за манипулиране Висш съдебен съвет, той назначава шефове на върховни съдилища по волята на политическата конюнктура, бламира всякакви опити да се промени нещо по същество в цялата система.

Това е положението. Днес един гаф, утре друг, за вчерашните да не говорим. Но кучетата си лаят, керванът си върви. Спецпрокурорите и спец съдиите си уредиха бонус, който го няма на друго място в държавата, при това с бюджетни средства. те са недосегаеми, каквото и да извършат. Изключенията се броят на пръстите на едната ръка и по-скоро потвърждават правилото- правим каквото си искаме, трайте, да не дойдем при вас.

Георги Александров