Напразните надежди на ЕС

Надай се коньо, за зелена тревица, казват по нашите ширини за такива оптимисти. Има и още по-красноречиви изрази, но ще ги спестя, за да не изпотяваме преводачите, а и да не попадна в списъка на Пирински и СЕМ като ползвател на „езика на омразата". Хубаво е в ЕС да не възлагат големи очаквания на Дядо Коледа за 2009 г., защото разочарованията им ще са още по-големи. Каквото и да са му писали, добрият старец няма как да им донесе нито оставки, нито осъдени - гаранция Франция. Ще обясня и защо, за да се избягнат всякакви недоразумения.

Приватизацията у нас не е като по света. Тя само започна плахо. После се развихри с пълна сила под формата на касова и масова, за да стане накрая тотална. Напазарува се всичко, което можеше да се напазарува, а за десерт бяха изкупени постовете в партиите и държавата. Именно това е българският принос в световната теория и практика на раздържавяването.

Пример: как да подаде оставка министър Гагаузов, като поста си е негов, той си го е купил, инвестирал е в него. За да си върне инвестицията трябва да избие от някъде средствата. От продажба на картини няма как, нито от народни събори по поляните край града на стоте войводи. Избива ги от проекти, свързани с пътищата, защото това му е ресорчето. Поради тази причина е твърде глуповато да очакваме магистрали и пътни артерии да опашат страната като сребърни ланци. Не и сега, братя и господа от Брюксел. За да напусне Гагаузов поста трябва някой друг да наддава мнооого яко, да гарантира на любимата партия мнооого повече приходи от сега, да позлати, в буквалния смисъл, хората, които ще организират процедурата и т.н. Освен това такова упражнение преди избори е направо забранено.

Същото е положението и с министерските постове в държавната администрация, екологията, земеделието, социалното ведомство (ах, то колко е готино!), финансите, транспорта и т.н.

Тоталната приватизация засяга и други области. Представете си, че сте родили гениален проект за нещо си. Отивате във ведомство Х и гордо тупвате папката на бюрото на съответния чиновник. Той обаче, вместо да ви стисне десницата корава, ви посочва вратата. Не се чудете - прав е. Все едно да поискате реклама директно от някоя фирма, без да сте снесли на фирмите на Рекламния крал поне 50% от договорената сума. Или да вкарате ТИР-ове с дубайско карго, без да сте презаредили банковите сметки сметки на няколко митнически и партийни отговорници за трансграничното движение на стоки. Немислимо, нали?! Защото всички тези позиции в съответните схеми са приватизирани и трябва да се издържат, да печелят, да преразпределят блага и т.н. в посока партийните централи. Постовете в самите политичесски центрове също са купени. Представете си каква е цената на канцеларийка в някоя партия, от която се дават разрешения за заменки на гори, плажове и чукари, например.

Тоталната пирватизация засегна и депутатските листи. Цените варират според избираемостта на мястото. После се избиват лесно...

Напазарувани са вече и всички заслужаващи постове в МВР, в прокуратурата, в следствието, в съда, в различни агенции, в здравеопазването, в браншовите съюзи, в профсъюзите,  в спорта, в общински съвети, кметски кресла, вузове, борси, пазари, всякакъв род администрация, президентство, съветнически екипи, парламентарно ръководство, културата и бог знае още какво. Познайте, при това положение, кога в ЕС ще дочакат оставки и присъди?

Прав е премиерът Станишев, че за няколко годинки няма как да станем Швеция. Но не станахме и за 20 години. Не станахме и като прибавим предишните 45, които уж бяха нов „златен век"... Това пропуска авторът на „Защото сме социалисти". Няма и да бъдем скоро като шведите, защото никой държавник у нас не разсъждава в посока „защото сме българи", а се занимава с партийни тезиси.

Но да се върнем към евроочакванията за нас през новата 2009 година. Бъдете по-скромни в мечтите си, господа, и си пожелайте, например, предпазна кауза, или дори изключване. По-реално е, а и ще си спестите големи разочарования. 

Севт ІІІ

P.S. Подобно бе положението и по тракийско време. Някакви римляни си мислеха, че могат да строят по нашите земи градове, да вдигат триумфални арки и паметници. Проектираха и се бъхтеха месеци и години наред, но в потайна доба ние ги атакувахме и не оставаше камък върху камък. През останалото време бяхме скромни и лоялни партньори/васали, хвалехме пълководческия им талант и ги славехме с песни. Вечер им наливахме вино и медовина, а наши девойки им шепнеха нежни и влажни слова в ложетата, докато момците ни рушаха построеното. Някои историци сега твърдят, че по този начин сме се самозатрили. Може, но и на тях не им беше лесно. В крайна сметка вдигнаха ръце от нас и се върнаха по техните си земи на запад... Корава нация сме траките. Виждайки какво става днес, влага напира в суровите ми царски очи: кръвта вода не става...

Весели коледни, дионисиеви, орфееви и други празници, мили правнучета! И наблегнете на пиенето - гарантира лоша памет и чисто нова съвест всеки ден.