Проектобюджетът като хилаво бебе

Емилиян Лилов 

Бюджет на оптимистите - така накратко един експерт тези дни формулира недоумението си от факта, че в условията на глобална криза България подготвя един най-обикновен, а не антикризисен бюджет за следващата година. А антикризисен той определено не е поради няколко причини. Първо - предлаганото недоносче няма потенциала да преведе страната възможно най-безболезнено през несигурните бързеи на кризата.

Дори самото правителство не отрича, че не е наясно с измеренията на кризата. Във всички развити демокрации в момента темата е издигната до абсолютен приоритет - в Лондон, Париж и Берлин заседават експертни съвети, правителствата приемат спасителни планове и програми в подкрепа на конюнктурите си, съгласуват се общи мерки за смекчаване на последиците от кризата. С други думи - хората полагат усилия, за да си съставят възможно най-точна представа за това, какво ги очаква. Управляващите в България очакват друго - бурята да ги отмине, и се държат като щраус със заровена в пясъка глава в условията на пясъчна буря. Е как тогава да знаят, какво бушува над главите им?

Второ - не е възможно, бюджетът да бъде едновременно и антикрисизен и предизборен. Той или ще съдържа мерки за противодействие на кризата, напр. чрез намаляване на данъчното бреме и минимизиране на рисковете от фалити и ръст на безработицата, или ще представлява сладко изкушение преди изборите, разбирай - да се бърка в кацата с мед с предизборни намерения. Да припомним, че отново в проектобюджета е заложен излишък от три процента. Защо ли? Отговорът не изглежда особено труден.

Трето - новият проектобюджет е изпъстрен с компенсаторни дейности и е лишен от реални мерки, стимулиращи бизнеса. Разчита се, че в условията на глобална криза ще бъдат компенсирани едни социални групи или дейности на икономиката.

Мисли се на парче, а не глобално търсят се краткосрочни решения, а не стратегии. На следващо място - този бюджет няма да освободи никакъв допълнителен ресурс за домакинствата, а още по-малко за бизнеса. Да вземем данъчната сфера, където нищо ново не се случва. В други страни, които вземат кризата по-насериозно, се обсъждат всякакви възможни и невъзможни облекчения за потребителите и бизнеса.

В Германия дори се мисли, дали абонаментът за вестници да не се признава за данъчен разход. В България очевидно теми като стимулиране на потреблението и инвестициите на бизнеса не са особено важни в този момент. За икономическия ръст се разчита основно на държавните поръчки, на разходите, които ще прави правителството. Ако така се управлява икономика в условията на глобална криза, значи сериозно се разминават вижданията на повечето международни икономисти и тези, които съветват българското правителство, което в условията на глобална криза зачева едно хилаво бебе - новия бюджет. (ДВ)