Николай Слатински: Първанов спари въздуха на „Дондуков”2, проветрете го

Георги Първанов с нескрито самочувствие тръби, че оставя стабилна институцията на „Дондуков”2. Какво е реално неговото завещание и какво наследство ще получи новият стопанин засега витае в мъгла и неясноти. Политически наблюдатели са категорични, че 10-годишният престой на агент Гоце е спарил тежко въздуха в президентството, а институцията се нуждае от дълго проветряване и дезинфекция. По канцелариите е пълно с червени скелети, предупреждава за евентуални мини и анализаторът Осман Октай.

„Торнадо” реши да разчете „завещанието” на Георги Първанов с човека, който познава всички детайли на институцията – бившия съветник по национална сигурност Николай Слатински. Президентът не можа да се окаже на нивото на своя пост, той смали, той спихна тази институция. Сега дори и Калфин да влезе там, ще усети спарения, спихналия се въздух. По-важно е институцията да бъде отворена, а сега е най-непрозрачната, най-скритата, най-задкулисната и най-невидима как функционира за обществото, твърди екссъветникът.

Администрацията
Политическата част от администрацията на президентството - секретарите не би трябвало да си мислят, че могат да останат на „Дондуков“ 2. Да напуснат заедно с отиващия си Първанов. В тази институция се оформи една група от хора, които, така да се каже, пиеха горчивото лекарство и плащаха за своята ненужност за сближаване с президента по чисто човешка линия. Едни със съвместно ловуване, съвместно спортуване и си изкараха мандата къде с удължаване на кариерата като дипломати, къде като заемащи места по висши държавни институции. През втория мандат Първанов коренно смени принципа. Той реши, че няма нужда от хора, които са доказани като професионалисти и имат своите ценности. Смени ги с политически трупове, които са доказано червени, но са антистанишевски и антипозитановски. Превърна президентството в един орган, който трябваше да осъществява мъртвородената идея за създаване на проекта АБВ, анализира кадрите Слатински. Според него грешна била и идеята да се назначават за съветници ректори на университети. Тя също не сработила. Екссъветникът е убеден, че в администрацията е имало назначения, които са свързани с протекции от „Позитано” и с лични сантименти. Една част от хората са подбрани и работят там като приятели на Първанов. Например там има човек, който работи като дъщеря на Николай Добрев.

За специалните служби
Лесно е да кажа с две думи, че основната вина за лошото им функциониране е на президента. Това е задълбочаваща се тенденция, ако има уредба на службите такава, каквато е нужна на България, то естествено означава, че който и да е президентът, те трябва да бъдат – НСС, НСО, НРС, и да са на подчинение към изпълнителната власт. Първанов преди всичко искаше да се знае, че те са към него, т.е. той не иска да използва държавническите механизми, които са залегнали в Конституцията. Според законите той има право на равна информация с министър-председателя, но държи от „Дондуков”2 да им дърпат конците. Първанов не се интересуваше как ще ги използва, а важното беше да трупа правомощия - видими и невидими, скрити и ясни. Той беше следващият президент, който спъна нормативното уреждане на службите. НСС, НРС и НСО продължават да бъдат без закони. Президентът не е полезен на тези служби, той не може по никакъв начин да ги контролира.  В този смисъл всеки държавен глава, който се противопоставя срещу нормативната уредба на службите, работи срещу тях и срещу националната сигурност, категоричен е експертът. Слатински не се ангажира да твърди дали спец звената са използвани за събиране на политически компромати, но е категоричен, че докато е работил в президентството, Първанов не му е позволил като секретар по национална сигурност по никакъв начин да влезе във вътрешния екип и да получава информация от НСС, НРС и НСО.

Президентът не разреши да се изработи механизъм за контролиране и достъп до базата с данни. Първанов винаги работи на 4-ри очи, той не поиска да разбере, че дори американските президенти не си позволяват да викнат на четири очи който и да е шеф на ЦРУ, там винаги присъства секретарят по национална сигурност. Аз никога не съм бил на подобни срещи и затова не мога да твърдя за какво е използвана информацията. Той е задкулисен тип тактически играч и всичко прави задкулисно. Реално за 21 години демокрация за първи път президентът Първанов подчини цялата институция на задкулисието. Затова настоявам да се отвори тази институция и да се постави там, където й е мястото според Конституцията.

Във външно политически план
Двата мандата на Първанов могат да бъдат разделени на два периода – един много кратък – началото на войната в Ирак, когато се опитваше да бъде много полезен на държавата във външната й политика. Имаше амбициите да бъде един модерен политик. На Запад гледаха на него с искрено удивление и изненада, че един партиен президент, крайно настроен про Милошевич, изведнъж показа ново лице. Той опита да води България със собствен глас и със собствена позиция – тука сме „За”, но за войната в Ирак – сме „Против”.  Как се пречупи и скъса тази линия за мене е много неясно. Вероятно му бе скръцното със зъби, че позициите по отношение на войната в Ирак ще му донесат негативи. Първанов избра да бъде със силните в света и със силните в България. А тъй като това е конюнктура, а не е държавническа политика, той постепенно започна да изпада в изолация. Превърна се в човек, с когото никой не иска да общува, а външнополитическите му усилия постепенно започнаха да стават все по-малко ефективни.

Той проигра шансовете си, стана неискрен, започна да бяга по тъч линията на конюнктурата. Когато човек нищо не прави, а външната политика за него е формалност и само церемонии, връчване на ордени и ръкувания  - няма как да греши. Поема рискове този, който слага на масата българските национални интереси и казва „Не, тука аз няма да отстъпя и грам – това е националният интерес”. Но ние нямаме външна политика и затова президентът няма как да сгреши с нея, анализара работата му Николай Слатински.

Той е категоричен - с втория си мандат  Първанов се е превърнал в избраник на олигархията Отдавна предупреждавам, че има две Българии –  едната е на олигарсите. Тя е малка, затворена, супер богата група, която дърпа конците на всичко. Другата е голямата България, която иска да живее по правила, честно и почтено. Първанов беше пред избор на коя България да служи и той го направи ясно и категорично. Да бъде избраник на олигарсите и така до голяма степен стана техният президент. Далече съм от мисълта, че той е техният създател. Просто се присъедини към силната им дружинка, присъедини и българския политически елит. Така въведе правото на всеки един политик да избира олигарсите, а не народа.

Стабилна и авторитетна ли е институцията?
По Конституция президентската институция е зле конструирана, неясна, смътна, неработеща. Президентът Първанов не можа да намери точния й образ. Той я оставя по-безсмислена, отколкото тя беше при Петър Стоянов. Това е неговото наследство, добави ненужност и безсмисленост на тази власт. Президентът трябва да бъде като в Русия и Франция – държащ цялата изпълнителна власт, или трябва да бъде както в Германия, Турция и Гърция – една почтена личност, която е лицето на България, но не прави политиката и е избран от парламента. Аз съм убеден, че България трябва да е парламентарна република с избран от парламента президент, който е лицето на страната, но не се бърка в реалната политика. Такъв  е вариантът на Германия, той е по-добър за България. Слатински признава, че въпреки че от няколко години е извън игрите на „Дондуков”2, над него винаги ще тежи сянката, а в биографията му винаги ще има петно, че е бил секретар на неудачен президент, на президента на безвремието, на президента на статуквото.