Нишите на електоралния наивитет

Лъчезар Лисицов

Преди известно време Бойко Борисов взриви обществеността с оценката си за човешкия „материал” у нас. Думите на кмета бяха доста преиначени по медиите, но така или иначе нещата постепенно поутихнаха. Сергей Станишев побърза да поиска прошка от пенсионерите за думите на Борисов (?!). Колко оригинално звучи да се извиниш на някого за това, че политическият ти враг е казал нещо против него. Това си е направо абсурдно, ама нейсе, свикнали сме. Политическият пиар у нас е способен на невиждани салтоморталета. То не бяха комунистически трамваи, червени десанти, боклучени кризи, комисии за разследване на Борисов и т.н. Изобщо преди избори става страшно. Политическата лудост преминава всякакви разумни граници. А предизборните обещания на всевъзможни партии и партийки предвещават винаги икономически рай за народонаселението, както и жесток ад за престъпниците и душманите на нацията. След изборите, обаче, все не се получават нещата. Нещо повече – почти винаги се случва точно обратното. Обикновено настъпват икономически кризи, които най-често са вътрешни, но ако случайно у нас нещата потръгнат, то неминуемо световните сили ще ни закопаят с някоя тяхна криза. Един път ще е СССР, друг път САЩ и т.н.

За вечната борба с престъпността да не говорим. Съдебните органи и полицията така са застинали на едно място, та чак са пуснали корени в подземния свят. Преди време едни полицаи „погребаха” МВР на своеобразен протест, а отвличанията се редят на опашка, като края на едното вече се застъпва непосредствено със следващото. За похитителите няма време за губене, не се знае докога силите на реда у нас ще продължават да са в това състояние. Колкото и да е, все пак вече сме в ЕС и от там, щат не щат, ще ни вкарат в пътя.

Но да се върна на човешкия материал. У нас има няколко партии, които се хранят тъкмо от наивността на човешкия материал, която се оказа в такова изобилие, че поддържа тези политически сили на власт почти без прекъсване.
Ето например старата комунистическа партия, днес зовяща се социалистическа, макар че реално би следвало да се нарича олигархо-заможническа (или по-скоро Български бизнес блок, както партията на оня стар герой на 90-те години - Жорж Ганчев). БСП, вече 20 години успява да втвърдява младежката носталгия на няколко стотин хиляди, а преди дори на милиони, „облъчени” пенсионери, и така след изборите да вкарва десетки депутати в парламента.
Друга такава партия е ДПС. Тя си намери нишата сред вечно малтретираните български турци, които са колкото бедни, толкова и сляпо предани на своите етнически лидери. Те изобщо не знаят, а и не се интересуват, какво е направила партията за тях. В по-голямата си част това са отрудени селски хорица, научени да изкарват прехраната си с кърски усилия. Тая крайна изостаналост, комбинирана с пословичната преданост на тези хора към феодалните им тартори, гарантира няколко стотин хиляди гласа за етническата партия и ролята й на вечния балансьор в българската политика. „За сметка на това” партията на Доган рядко може да се отличи с изработването на някакъв читав законопроект, който да защити интересите на значима група български граждани, пък били те и с турски произход. А министерствата, които ръководи ДПС, са осеяни със скандали, корупция, наглост и турцизация. Да не говорим за изключително фрапантния случай, свързан със световно неизвестния (тогава 35-годишен) депутат Митхат Метин, заради когото са уволнени една камара българи в земеделската служба на град Левски. И цялата работа се оказа, че била заради някоя си туркиня Айля. Най-интересното е, че този депутат не беше подложен на почти никакъв натиск от българските медии. Колегите на Метин в Народното събрание, и от управляващи, и от опозиция, също защитиха с мълчанието си „достойната” депутатска постъпка. Да разбираме, че това е нещо нормално ли?

Етническата партия инвестира в една малобройна прослойка образовани български турци, които внедрява в редиците си с цел вклиняването им в държавните институции. Задачата на този свеж политически актив очевидно е да отклонява пари на българските и европейските данъкоплатци към обръчите от фирми, близки до ДПС. И всичко това прозира толкова скандално в сараите и „летящите чинии” на лидера на партията, че е просто ужасно отвратително да си представим в каква държава живеем. Как ви звучат думите на Румен Петков, оцелял почти три години като шеф не на какво да е, а на Министерството на вътрешните работи, и от когото следваше да очакваме противодействие на мафията: Отношенията ни с ДПС са минали през много и различни фази, които са достатъчно широко известни. Днешните ни взаимоотношения действително имат стратегически солиден характер, който е подчинен на националния и обществения интерес. ДПС е сериозна и солидна партия, въпреки всички опити да бъдат чернени и окаляни нейни членове. ДПС се доказа и като национално и управленски отговорна сила. Просто ужасна история. Интересно (оперативно) лице е Румен Петков. Две мнения няма.

Ахмед Доган продължава да се изживява като недосегаем и да се подиграва на цял народ и на политическите си партньори от другите партии дори, появявайки се на работното си място – най-значимата институция на държавността у нас – парламента, един път в годината. Начинът, по който живее, обаче е абсолютно несъвместим с доходите, които би печелил дори и ако работеше нон-стоп по 24 часа и 7 дни в седмицата в Народното събрание. Но какъв човешки „материал” би гласувал за подобна въпиюща наглост? Отговорът е: наивен, манипулируем. Затова и ДПС има сметка турския етнос да е смачкан и безправен. Защото ако той надигне глава, с партията на Доган е свършено.

Последният значим храненик на чутовната българска наивност е медийното чудо, наречено „Атака”. Кой можеше да предположи, че партията на Волен Сидеров ще влезе в парламента през 2005 г., при това надминавайки СДС и ДСБ. А кой можеше да предвиди, че това политическо недоносче четири години по-късно не само ще продължава да живее, а дори ще има още по-голяма електорална подкрепа? Социолозите твърдят, че много от привържениците на „Атака” ги е срам да си признаят, че подкрепят Сидеров на изборите. Както и през 1997 г. някои ги беше срам да гласуват за БСП, ама гласуваха (939 000). Всеки образован и малко по-мислещ човек е наясно, че партия „Атака” няма кадрови ресурс да управлява една държава, пък била и България. Тя не разполага с успели професионалисти в нито една област. Трудно можем да се досетим за някой солиден икономист или юрист от „Атака”. Общо взето, това е една партия на журналистите от „Скат”, които доказват, че думите притежават голяма сила, особено когато има добра почва за тях. Волен Сидеров безспорно е талант на ораторското изкуство, но трябва да си доста наивен, за да повярваш, че този човек би могъл да управлява държавни институции. Достатъчно е да се позамислиш върху политическата реторика, която използват той и постоянно-оредяващата му кохорта, за да ти стане ясно, че „Атака” може да разчита единствено на наивността и простотата в мисленето на вечно лъганата и слабо образована част от българското население.

За да запазим надеждата обаче, че нека през следващите четири години ще ни водят по-достойни от днешните управници, явно трябва повече мислещи хора да се разходят до урните. Въпреки че още не е ясно кога точно насред горещото лято ще стане това.