Станишев атакува ГЕРБ и хвали Русия в интервюта

"Аз гледам много сериозно на предстоящите избори, защото БСП има мисията да гарантира стабилността на държавата, да гарантира, че няма да се правят глупави експерименти, защото стана ясно, че ГЕРБ и ДСБ готвят коалиция. Te нямат никакъв план как могат да предпазят хората от реалните рискове", заяви Станишев и определи този тип коалиция като „неочаквано лоша”.
Този тип управление на Костов и ГЕРБ сме го виждали - успешно, но и за много хора порочно”, добави премиерът в интервюто.

В същото интервю Станишев посочи цифри и статистики, които доказват, че сегашното управление е най-успешно от досегашните по време на прехода.

Премиерът бе категоричън също, че в почикването на София няма и грам политика. Това било измислица на Бойко Борисов.

В отговор на въпрос за скандалната сделка за нова сграда на НАП министър-председателят заяви, че в сделката няма неясноти, тя е напълно законна и изгодна за обществото. Той категорично застана зад финансовия министър и дори изрази учудване, че инвеститорите, в лицето на г-жа Ирена Кръстева, са се съгласили на сделка при такива параметри. Оценката на сградата на ИПК „Родина” е 34 милиона, а аз се съмнявам дали за тази сграда някой ще даде и 15 милиона, заяви Станишев.

Коментар: Чудесни въпроси на интелигентен журналист, какъвто безспорно е Николай Дойнов! Това направи интервюто с премиера автентично, без съмнение за нагласени неща, дори да ги е имало в предварителните уговорки. От БСП дължат едно голямо „благодаря” на Дойнов.
По БНТ щяха да залеят Станишев с шербет и да докарат до степен на негледаемост. Както стана с интервюто на Димитър Цонев със Симеон Сакскобургготски. Ако се направи сравнение между двете изяви Нова води на БНТ със 100:0. Заслугата е на Дойнов. Дано Цонев се е снимал с царя между разцъфналите дървета на Врана, за да си окачи снимката в хола...

Дни преди интервюто по Нова телевизия, Сергей Станишев е дал интервю и за руската агенция ИТАР ТАСС. Въпросите му задал Игор Ленкин.

Публикуваме текст, който взехме без разрешение от сайта на БСП. Надяваме се да не ни се сърдят, а ако го минат в графата „предизборна агитация” може да ни преведат по сметката и някой лев. Шегуваме се, разбира се.

Сергей Станишев: Между България и Русия има прагматично и взаимоизгодно партньорство


Г-н Станишев, след дни започва Вашето официално посещение в Москва. Какви са, според Вас, отношениета между България и Русия в момента?

Сергей Станишев: България и Русия са силно свързани в исторически план и емоционално. Русия се явява един от основните външнотърговски партньори на България. Затова страната ни има политическата воля и в новото си качество - на член на ЕС, да продължи да развива активни връзки с Русия във всички области от взаимен интерес. Доказателство за това е широкият, всеобхватен диалог между двете страни, който се активизира през последните години, както и прагматичната основа, на която се развиват отношенията ни. Вярвам, че по време на предстоящото ми посещение в Москва ще се потвърди фундаментът на нашите връзки - взаимната икономическа изгода в комбинация с идентичната цивилизация, отличните културни, политически и междучовешки контакти. Очаквам тази визита да даде конкретни резултати.




Програмата ми е наситена, ще имам разговори с всички представители на управляващия елит: с президента Дмитрий Медведев, с премиера Владимир Путин, с председателя на Държавната дума Борис Гризлов, с кмета на Москва Юрий Лужков, както и с патриарха на Москва и цяла Русия...Ще открия Българската национална търговско-промишлена изложба, която е част от програмата за отбелязване на Годината на България в Русия, и ще представя възможностите за бизнес у нас на българо-руски икономически форум. Като естествен акцент от посещението все пак бих откроил двустранната търговия и възможностите за увеличаване на износа на български стоки за руския пазар, както и реализацията на съвместните енергийни проекти.

Как ще се развиват отношенията между България и Русия в контекста на икономическата криза и последствията от януарската газова криза? България и ЕС и световната икономическа криза?

Световната финансова и икономическа криза несъмнено е основна тема на всички срещи и разговори, които водя напоследък - както в България, така и в чужбина. Кризата вълнува всички правителства и всички граждани, защото е безпрецедентна, мащабна и непредвидима. В моята страна, мога определено да каже, кризата се привнася отвън, тъй като основните ни партньори (предимно от ЕС) са засегнати сериозно от нея. Целта на правителството е да намери оптималните начини да спаси България от негативните ефекти на кризата и да осигури спокойствие за хората, увереност, че няма да бъдат оставени зад борда на общата ни лодка, да се спасяват сами в бурните води. България устоя на първата вълна на финансовата криза - банковата и финансова система се оказаха устойчива и защитени заради по-добрите регулации, които имаме. Но сега вече сме в следващата фаза на кризата - това е икономическата криза, която води до свиване на потреблението и оттам на производството. Разработили сме подробен антикризисен план, който постоянно се актуализира в диалог с бизнеса, синдикатите, неправителствени организации. Той цели стабилност и социална защитеност за хората, запазване на работните места, подобряване на условията за бизнес в България, постигане на икономически ръст.

Икономическите отношения между България и Русия ще се развиват в контекста на тази непредвидима ситуация, която не знаем нито колко ще продължи, нито какви щети ще нанесе. Като реалист бих прогнозирал, че негативната световна тенденция за спад на търговията ще се отрази в някаква степен на българо-руските икономически контакти. Особено това ще се забележи на фона на впечатляващите темпове, с които стокообменът през последните години устойчиво нарастваше- само за 2008 г. ръстът му е с 48 % - нещо, което по обективни причини не можем да очакваме през т.г.
В същото време мога да ви уверя, че Русия остава приоритетен външно-търговски партньор за нас, пазарът ви е традиционно отворен към българските стоки, които са конкурентни и като качество и като цени и са добре познати на руските потребители. Сигурен съм, че на предстоящите срещи в Москва ще потърсим начините негативните ефекти от тази кризата да бъдат сведени до минимум и това ще е фокусът на разговорите ни.

Към това е насочено и най-мащабното досега представяне на експортния потенциал на България в чужбина, което ще бъде направено в първо в комплекса „Гостиный двор", а след това в Казан, Екатеринбург и Ханти-Мансийск. Смятам, че перспективни остават областите на хранително-вкусовата промишленост, туризма, високите технологии и строителството, транспорта и др. Уверен съм, кризата не трябва да ни парализира, напротив - може и трябва да я разчетем и като възможност да задълбочим българо-руските търговски контакти, да повишим качеството на предлаганите продукти и услуги...

В световен мащаб България вижда възможностите, които кризата поражда в няколко посоки - във внимателното преосмисляне на връзката между пазара и регулациите, в засилване на ролята на международните финансови институции, и в ускоряване развитието на новите технологии. Същевременно световната криза ни доказа за пореден път, че никоя държава и икономика в света, дори и най-голямата, не може да се справи сама. Нужни са обединени усилия и създаването на глобален набор от работещи правила, базирани на споделените ценности и цели. Бързината и точността на предприеманите мерки ще ни позволи да овладеем кризата и да се излезем от нея. В превод това означава, че Русия и ЕС, както и останалите световни играчи се нуждаят един от друг и трябва да преодоляват различията си в името на интереса на гражданите си. Позицията на България, отстоявана в ЕС, е, че диалогът между съюза и Русия трябва да е активен, а партньорството - комплексно и дългосрочно. Защото единствено съвместната работа ни дава шанс да се справим с проблемите, пред които сме изправени. В тази кризисна ситуация ЕС показа, че по-тясното обединение на базата на транснационални правила е правилният път. Дори и за скептиците стана ясно, че ЕС, със своите регулиращи органи, с общия си пазар и механизмите за общи действия, може да е движещата сила на глобализацията, основава на ценности и правила. Амбицията ни е да привлечем своите международни партньори, с които да работим за постигането на съгласие по предприемането на глобални мерки. И смятам, че форматът и решенията на Г20 са правилна стъпка в правилната посока. Остава те да бъдат приложени своевременно.

Ако говорим за последствията от газовия конфликт между Русия и Украйна от януари, аз нееднократно съм подчертавал позицията си, че той беше неприемлив и не трябва да се повтаря, защото на практика превърна милиони изрядни потребители в заложници. Същевременно спирането на доставките на газ се отрази силно върху производството в България и то се случи в момент на световна криза. Загубите за българската икономика се изразяват в стотици милиони евро. Дори и в тази кризисната ситуация правителството успя да мобилизира ресурсите си и да осигури нормалното функциониране на държавата и социалните й системи, което отчитам като плюс. Надявам се за в бъдеще Русия и Украйна да докажат, че са надеждни доставчици. За България кризата беше още едно доказателство за необходимостта приоритетно да се работи за диверсификацията на енергийните доставките на енергийни ресурси и за осигуряване на енергийна независимост, включително с помощта на средства от ЕС.

Моля Ви да опишете перспективи за икономическото сътрудничество при реализацията на крупните енергийни проекти АЕЦ „Белене", газопровода „Южен поток" и нефтопровода „Бургас-Александруполис"?

Както вече казах, ние приемаме кризата като проблем, но и като и възможност и се стремим да мислим дългосрочно за развитието на България. Именно затова наши приоритети остават стратегическите мащабни енергийни проекти, които договорихме за съвместно изпълнение с Русия - строежът на АЕЦ „Белене", газопроводът за транзит на природен газ през територията на България „Южен поток" и нефтопроводът Бургас-Александруполис.

Това е нашият отговор на стремежа за осигуряване на разнообразие и сигурност на енергийните източници и доставки и възможност да оползотворим благоприятното географско положение на страната ни. Вярвам, че с реализацията на тези проекти, както и с другите, по които се работи - газопровода „Набуко", нефтопровода АМБО и терминала за втечнен газ, България ще повиши своя енергиен потенциал, ще укрепи позицията си на транзитен енергиен кръстопът в Югоизточна Европа и с това ще гарантира по-висока степен на енергийната си сигурност.

Очакваме реализацията на изброените проекти да има и други позитивни ефекти за българската икономика като нарастване на БВП, увеличаване на заетостта, нарастване на инвестиционната активност и капитала. Факт е, че през последните години не е имало такава динамика на икономическите отношения между България и Русия и толкова конкретни съвместни проекти, които имат дългосрочно значение. Трите проекта, за АЕЦ „Белене", за газопровода „Южен поток" и за нефтопровода „Бургас-Александруполис", са категорично доказателство, че има добра перспектива за дългосрочно сътрудничество между нас особено в сферата на енергетиката.

На 23 и 24 април София ще бъде домакин на енергиен форум на високо равнище „Природен газ за Европа: сигурност и партньорство". Какви ще са основните му теми?

Този енергиен форум се провежда по инициатива на президента Георги Първанов и има ясно изразен собствен профил, дневен ред и подход в търсенето на прагматични решения. Той е организиран в резултат на активен диалог с държавни и правителствени ръководители на страните от Югоизточна Европа, от Черноморския регион, с Русия като основен доставчик на енергийни ресурси за Европа, с държавите от Кавказ - като производителки и транзитни страни, страни-производителки от Централна Азия и Близкия изток, партньори от Европейския съюз, представители на Европейската комисия, САЩ и релевантни международни финансови институции.

Уверени сме, че срещата може да се превърне в платформа за ефективен политически диалог на най-високо равнище в търсенето на пресечни точки на интересите на страните производители, потребители и транзитьори на природен газ. Инициативата е в контекста на последователната българска политика, основана на тезата, че енергийната сигурност се очертава като все по-важен компонент на националната и международна сигурност. Амбицията ни е да проведем прагматичен диалог по основните въпроси в енергийната сфера, да създадем конструктивни контакти с всички заинтересовани страни, с което да добавим стойност към общата енергийна политика на ЕС.

Искам още веднъж да подчертая, че България разглежда енергийната сигурност като част от регионалната си политика в Югоизточна Европа и Черноморско-каспийския регион. Страната ни, като възлов център на транзит на нефт и газ, разполага с потенциал да допринесе за общата енергийна сигурност на Европа, за което съществен принос ще има изграждането на планираните важни трансгранични енергийни инфраструктури, преминаващи през България. Очаквам на форума в София основните партньори на ЕС в енергийното сътрудничество да дебатират по икономическия и политически контекст на нарастващите нужди на ЕС от природен газ, върху пазарните, регулаторните и технологичните въпроси на пренос на природен газ до потребителите в ЕС и Югоизточна Европа. Във фокуса на вниманието ще бъдат и актуалните газови проекти и техният принос за енергийната и икономическата сигурност на Европа.

Освен срещата на върха ще се проведе и бизнес форум, който трябва да стимулира бизнес подкрепа и ангажираност към приоритетите и целите на Срещата на върха - сигурността на енергийните доставки.
Имаме идея да създадем ежегоден форум по енергийните въпроси, който за превърне България в енергиен Давос. Защото всички споделяме необходимостта от прагматичен диалог по енергийните теми и амбицията на страната ни е да бъде конструктивен и активен участник в този диалог.

2009 г. е Година на България в Русия - можем ли да изброим основните й акценти? И още, наближава лятото, как ще коментирате делата в туристическата област?

Туризмът е приоритетен отрасъл в двустранните ни отношения. В тази област имаме добри традиции и редица фактори, които влияят благоприятно като езиковата и географска близост, модерните курорти и добрият туристически продукт, които България предлага, конкурентните цени, които са от особено значение по време на финансова криза и т.н. Искам да подчертая, че България е втора в света по количество минерални извори, а възможностите за балнолечение и спа процедури за отлични през цялата година.

Правителството систематично предприема мерки за облекчаване на визовия режим за туристически пътувания, който съществува, и определено имаме напредък в това отношение. Надявам се, че позитивната тенденция от последните години, на постоянен ръст на руски туристи у нас ще се запази, защото общуването между хората е най-добрият стимул за развитие на двустранните отношения. А хората са живият мост между нашите приятелски страни. В пълна степен това важи и за връзките в областта на културата, образованието и науката. Програмата за двустранно сътрудничество предвижда обмен на ученици, студенти, докторанти, педагози, популяризиране на руския език и култура, провеждане на културни мероприятия.
Особено високо ценя инициативата за обявяване на 2008 за Година на Русия в България и 2009 за Година на България в Руската федерация. Равносметката за 2008 г. показва, че инициативата е изключително успешна и категорично допринася за активизирането на двустранните контакти и за популяризирането на Русия у нас. Очакванията ни за тази година също са високи.

Календарът е наситен с интересни и актуални събития, сред които бих откроил организирането на Българска национална търговско-промишлена изложба в Москва и в други градове, провеждането на бизнес форуми, двустранни срещи, размяна на бизнес делегации, изложби и други културни мероприятия. Уверен съм, че тези срещи между България и Русия ще допринесат още повече за взаимното ни познаване и разбиране, което ще подобри диалога между нас.

България я очакват горещи летни месеци, започна изборният маратон, как могат да се променят отношенията между България и Русия след избора на нов парламент и ново правителство?

Несъмнено в близката история на България има примери за негативно развитие на двустранните контакти в следствие на определена политическа линия. Ние направихме много тази тенденция да бъде преодоляна и диалогът да бъде активизиран на базата на прагматично и взаимоизгодно партньорство. България вече е член на Европейския съюз и в този контекст тя развива отношенията си с останалите страни. Смятам, че изборите няма да променят това и че линията на търсене на контакти на базата на общи цели и ценности ще се запази. Защото ЕС и Русия имат нужда един от друг и само заедно можем да постигнем просперитет, мир и сигурност за хората. В този смисъл София се явява допълнителен сериозен канал за комуникация между Москва и Брюксел.

P.S. Публикуваме това интервю поради важните проблеми, които се засягат в него. Освен това читателите на Frognews.bg трябва да бъдат информирани кога, къде и какво се случва.