Новата политическа геометрия на управляващото мнозинство

ст.н.с., д-р Антоний Гълъбов, социолог
Дни преди оповестяването на резултатите от Доклада на Европейската комисия за България, партийните кризи блокират работата на правителството и парламента. Предстои, отлагано за пореден път, заседание на политическия съвет на управляващата коалиция. Отново, както в самото начало на управлението, прекалено много важни позиции в изпълнителната власт остават твърде дълго незаети от легитимни титуляри. Липсата на титулярни министри на икономиката и правосъдието, както и на няколко зам.-министри, поставя изпълнителната власт в пряка зависимост от поредната сесия за предоговаряне на зони на влияние и интереси, чрез които функционира управляващото мнозинство. След европейските избори балансът на интереси и влияние бе нарушен. Прекалено дълго отлаганите, потискани или пренебрегвани проблеми в НДСВ и БСП получиха ново пространство за развитие. Изборните резултати компрометираха твърде много групови и лични амбиции, разкривайки нови възможности и средства за елиминиране на противника. Избилите на повърхността скандали, макар и представляващи само малка част от истинското бойно поле на властта в двете управляващи формации, показват, че конфликтният потенциал нараства за сметка на възможностите за постигане на съгласие. Поуката е в това, че не можеш прекалено дълго да нарушаваш елементарните правила на играта, отбягвайки решаването на възникналите проблеми или отлагайки ги във времето, без да ти се наложи да вземаш решения тогава, когато те са най-трудни. Отложените, потиснатите или премълчани конфликти не изчезват. Те се натрупват и ферментират, докато направят невъзможно всяко следващо решение. Затова, предисторията на днешната управленска криза е не по-малко важна от актуалните и до голяма степен – непредвидими събития.
Кризата в НДСВ бе заложена преди превръщането на движението в партия. Всички юристи, които бяха привлечени в реализацията на “личния проект на Негово Величество”, знаят много добре, че то се превърна в съществен политически факт като част от сценарий, в който за тях бе отделена водеща роля. Тактиката на движението бе да провокира отказ на съда за регистрацията му през 2001 г. Документите за регистрация, които бяха внесени в последния момент, умишлено не отговаряха на никакви изисквания, тъй като това бе единственият начин политическият проект на Сакскобургготски да бъде разпознат като реална заплаха за СДС. Съдът трябваше или да приеме документите в нарушение на всички правила, или да откаже регистрация, рискувайки да превърне бъдещото НДСВ в жертва. Случи се второто и за по-малко от седмица в навечерието на парламентарните избори подкрепата за несъществуващия политически субект нарасна от 18-19% на 37-38 %. Отново на юридическата експертиза се разчиташе при официалната регистрация на партията НДСВ през 2002 г., когато трябваше да бъдат елиминирани депутатите от Партията на жените и “Оборище”. Пак те трябваше да защитават правото на собственост върху имотите на монархическата династия в България поне до края на 2006 г., когато изтече срокът, в който бе възможно обжалване на цялостната процедура по промяната в собствеността им. Днес, когато очевидно те не са повече необходими, съпротивата на юристите може да бъде разбрана напълно, но не и омаловажена. Юристите в НДСВ знаят прекалено много за механизмите на управлението през изминалите шест години, за да бъдат пренебрегвани като вътрешнопартийна група за натиск. В същото време, корпоративните интереси на техните опоненти вече не се нуждаят от политическата легитимност, която им осигуряваха досега преподавателите от Юридическия факултет на Софийския университет. Те имат нужда от пряк и ефективен достъп до властта, а това налага нова “смяна на кутиите” в играта на жълтите. Отново през далечната 2001 г. беше повече от очевидно, че БСП няма никакъв шанс да постигне изборна победа. Още тогава бе постигнат стратегическият компромис, в който партията започна да подкрепя НДСВ, каквото и да означаваше тогава то, за да отстрани от власт СДС. Родствените връзки между отделни групи от интереси в двете партии винаги са осигурявали “топла връзка” между БСП и НДСВ по време на правителството „Сакскобургготски”. Срещу подкрепата на червените, НДСВ предприе редица стъпки, които върнаха на ключови позиции някои от най-амбициозните кръгове в БСП, разколебавайки все повече избирателите й. Позиционната война, която винаги е била характерна за различните партизански отряди, кланове, семейства и други клубове по интереси в БСП, никога не би довела до днешните открити сблъсъци, ако през последните шест години сътрудничеството с НДСВ и ДПС не бе дало толкова плачевни резултати. Това бе и една от най-съществените причини през 2005 г. НДСВ да изгуби властта, а БСП да не успее да я спечели. Тези стартови позиции определиха геометрията на тройната коалиция и позицията “партер”, в която се озова най-голямата партия. Общият противник на управляващите – СДС, а след това и ДСБ, изгуби влияние и днес изглежда като пренебрежим риск за реализацията на управляващите политически интереси. На ГЕРБ все още се гледа като на политически субект, който би бил склонен да търси политически компромис, но във всеки случай не и като на непосредствена заплаха за управлението. Затова, при липсата на пряка и непосредствена заплаха за властта си, управляващите се заловиха отново да пренареждат отношенията помежду си. В резултат от задълбочаващата се криза в БСП и НДСВ, както и досега, при всяко коалиционно управление с негово участие, нараства влиянието и значението на ДПС. Това е партията, която заедно с „Атака” постигна най-добри резултати на европейските избори. Днес ДПС вече е готово да се възползва изцяло от статута си на мандатоносител на управляващата коалиция. Пряка отговорност за увеличаване на скоростта в работата на правителството носи ДПС не само като мандатоносител на този кабинет, но и като политически партньор, чието влияние се оказа непреодолимо, както за БСП, така и за НДСВ. Иронията на днешната политическа ситуация е в това, че най-малката политическа формация вече разполага с всички необходими лостове за налагане на политическата си стратегия върху своите съдружници. Затова, предстоящият Съвет на управляващата коалиция, всъщност ще трябва да утвърди новата политическа геометрия на мнозинството, а заедно с това и новите правила на коалиционното взаимодействие. В момента НДСВ повече от всякога е само Симеон Сакскобургготски. Във формата на политически съвет на коалицията той би могъл да отстоява единствено и само интересите на онези, които избра да представлява. Положението в БСП не е много по-различно. Сесията на конгреса на БСП показа, че Станишев може да разчита само на още няколко месеца въоръжено примирие, преди да му се наложи да влезе в така старателно отбягваната роля на политически лидер, вместо удобната му ниша на партиен председател. Амбицията му да се еманципира от интересите и клановите вражди, които винаги са управлявали тази партия, няма да го направи по-малко зависим от баланса на интереси, които привидно изглеждат стабилна основа за удържането на властта. Като министър-председател с мандат на ДПС, Станишев все по-често ще трябва да търси мандат за своите действия от най-малкия коалиционен партньор. В този смисъл, партийната подкрепа, която поиска на предишния конгрес, не можеше да бъде потвърдена на сегашния. Преди повече от година Станишев поиска от БСП да приеме управлението на НДСВ и ДПС, без да се опитва да го подложи на каквато и да било критика или ревизия. Днес това вече не е достатъчно, а Станишев не е готов да призове съпартийците си нито към предсрочни избори, нито към пълно съобразяване с поведението на ДПС. Част от офертата на ДПС към НДСВ и БСП на предстоящото ново договаряне на позиции вече придобива по-ясни очертания. Срещу отстъпването на ресора на горите, ДПС ще настоява за концентриране на влияние върху хранително-вкусовата промишленост и управлението на селските райони. След постигането на дълго обсажданата позиция на председател на Държавния фонд “Земеделие”, ДПС ще настоява не само за попълване на незаетите министерски позиции, но и на безприкословна лоялност. “Либералният бартер” е нова стъпка в развитието на “философията на взаимозависимостта”. Коалиционните партньори на ДПС ще трябва да приемат движението не само за равноправен партньор, но и за ментор, чието влияние ще продължи да нараства, докато не решат вътрешнопартийните си проблеми. Евентуалните критични оценки в Доклада на Европейската комисия ще доведат в най-добрия случай до увеличаване на периода на мониторинг, а с това допълнително ще забавят предприемането на неотложни мерки за стимулиране на икономиката и завършване на реформите в администрацията, съдебната система и сектора за сигурност. Страната се нуждае от енергия за провеждане на решителни реформи, а именно сега изглежда, че политическата воля за тях е най-ниска. Стабилността на управлението не е и не може да бъде самоцел, ако нейната цена е забавянето на развитието на България. Маневрите, които предприеха коалиционните партньори, по същество предполагат постигането на ново, вътрешнокоалиционно споразумение, което ще отрази новите претенции и ограничените възможности на страните. Но докато то стане факт, България ще продължи да се движи с несъобразено ниска скорост по път, на който няма никакво предимство.