От началото на руската война срещу Украйна Киев и Кишинев вървяха рамо до рамо по европейския си път. Двете държави подадоха молбите си за членство почти едновременно и оттогава често бяха разглеждани като общ пакет. Въпросът кога Молдова трябва да продължи самостоятелно обаче стоеше на дневен ред още от самото начало.

След срещата на върха между ЕС и Молдова в Брюксел председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че след отварянето на първия клъстер всяка кандидатстваща държава носи отговорност за собствените си реформи и напредък.



„Всяка страна кандидат има различни задачи и трябва да изпълни различни реформи. Говоря конкретно за Молдова“, подчерта тя.

Брюксел хвали темпото на реформите в Молдова


Председателят на Европейския съвет Антониу Коща похвали молдовските власти за бързото приемане на реформи и заяви, че ако това темпо се запази, страната може скоро да отвори и останалите пет клъстера от преговорите.

Процесът на присъединяване към ЕС включва 33 преговорни глави, групирани в шест тематични клъстера. Първият, наречен „Основи“, обхваща върховенството на закона, човешките права, борбата с корупцията и съдебната система.

Според Брюксел както Молдова, така и Украйна са технически готови да отворят всички клъстери, но засега е отворен само първият.

Президентът на Молдова Мая Санду настоя останалите пет клъстера да бъдат отворени без забавяне.

„Щом сме готови, убедена съм, че това ще се случи“, заяви Санду.

Украйна остава чувствителна тема


Въпросът за отделянето на молдовската кандидатура от украинската се усложнява от политическата ситуация около войната. В Брюксел има опасения, че подобна стъпка може да бъде възприета като негативен сигнал към украинците, които разглеждат членството в ЕС като ключова гаранция за бъдещата сигурност на страната.

Миналата седмица новият унгарски премиер Петер Мадяр се противопостави на текст в заключенията на срещата на европейските лидери, който предвиждаше отваряне на всички преговорни клъстери с Украйна „възможно най-скоро“. Той не възрази срещу Молдова, но за да се избегне различно третиране, формулировката беше премахната и за двете държави.

Европейски дипломати признават, че разделянето на двата процеса е по-скоро въпрос на време. Според тях не е справедливо Молдова да бъде задържана заради политически пречки пред Украйна, особено след като всяка държава трябва да бъде оценявана според собствените си резултати.

От украинска страна обаче темата остава чувствителна. По време на срещата на върха украинският президент Володимир Зеленски подчерта, че Киев и Кишинев заслужават еднакъв напредък.

„Първият клъстер беше отворен съвсем заслужено и за Украйна, и за Молдова. Готови сме да продължим напред и ще се радваме да го направим заедно“, заяви Зеленски.

Макар официално решение за разделяне на двата процеса да няма, изявленията на европейските лидери показват, че Брюксел все по-открито подготвя почвата за сценарий, при който Молдова може да напредне към членство по-бързо от Украйна.