Д-р Огнян Гърков прави „дисекция” на Българската дипломатическа служба

В т.ч. за „ощетени” с квалификация реформно-протестен заряд, за жадуващи за дипломатическа кариера с мандати в чужбина технически сътрудници и помощен персонал, за джендъри, за хора от улицата с нееднозначно минало и ангажименти в чужбина; вкл. за поколения от обслужвали бившата номенклатура, доброволни сътрудници на екс-политическата полиция. Основният мотив и причина е реалността, че особено през последните десетина години външната политика на България се формира отвъд МВнР и се определя извън държавните управленски централи в София. А българските политически и дипломатически представители просто се присъединяват безкритично към решенията на менторите. В зависимост от темите, по внушения предимно от Брюксел, Вашингтон, Берлин, Париж, Анкара, защо не дори и Скопие +...? И съответните им посолства в София, вероятно.

Като правото да въдвори баланс в разминавания на интересите у нас - примерно на главните опоненти в студените войни - е в дискрецията на министър-председателя. Единствено! Не винаги е лесно да се отгатне неговото решение, за да бъде post-factum аргументирано от МВнР. Това е водещ стил на действия - post-factum координация.

Наличният състав на МВнР не е екипно хомогенен. Служителите се делят на нови и заварени назначения, по възраст, полит-протекции, -симпатии. И рядко си контактуват междугрупово. Поколенческите различия във вижданията се открояват и в сферите труд-заплащане. Кандидат-служителите са склонни към по-добро заплащане при минимална лична отговорност и труд, и мнозина предпочитат предприемаческата сфера пред ангажиране с ЦУ на МВнР в очакване на задгранични мандати.

В началото на промените МВнР разполагаше с качествено средно поколение дипломати-„безсребърници”, професионалисти, с деидеологизирано, национално отговорно мислене. Ако се абстрахираме от конспиративни теории, процесът на симплифициране на дипломатическата служба започна с погрома над българската дипломация през 1991-92 г., продължен при Надежда Михайлова (1997-2001 г.), „изшлайфан” от Николай Младенов спрямо дузини ръководители на български дипломатически мисии в чужбина. И удържан от Даниел Митов. При Н. Младенов на практика задграничните ни представителства бяха трансформирани в разширени консулски служби и по същество се занимават със спомагателно-технически дейности.

Солидна част от професионално най-ниско квалифицираните служители се приспособиха и адаптираха към произвола на „външнополитическите” самозванци. Въпреки, че сред високите, старши и средни длъжности все още има опитни или израстнали сред ерудирани наставници дипломати, защитата на националните интереси и позиции в евроатлантическите и другите важни за България международни организации куца сериозно щом решенията се вземат от политическия кабинет на министъра. Там външнополитически аматьори не липсват. Но решаващо е отсъствието на политическа воля, смелост и концептуална база на управляващите и опозицията да провеждат и прокарват национално отговорна политика, да компенсират поне частично последствия от неумело проведените преговори чрез screening-и и acqui communautaire. Впоследствие на които България е най-бедната в Европейския съюз държава-членка, с катастрофална демография, превърната в пазар-вносител, без износ на иновативни стоки. Тя стана източник на работна сила, главно за по-ниско квалифицирани дейности. Със силно засегнати зеленчукопроизводство и овощарство, и системно - по видове добитък - «съкращавано от епидемии» животновъдство. С ниско средно заплащане и енергийна ефективност. Със слаб детска глъч по улиците, с перманентно и бездарно подменяна система на образование и полу-корумпирано, некачествено здравеопазване. Но със силно раздута бюрократично администрация и неефикасна съдебна система.

Полит-върхушката и ПК (политическият кабинет) в МВнР не се интересуват от мненията на експертите, все по-рядко включват референти по страни в делегации на високо равнище в чужбина. В ПК има крещящо некомпетентни назначения, наричани под сурдинка „пом-полити” на управляващата партия (= помощник командир по политическата част, по аналогия с термин от времето на социализма).

Ключов хроничен проблем за сравнително по-компетентните директори и по-ниско поставени в йерархията попълнения е, че биват конфронтирани и раздвоявани между кариерата си в МВнР и родолюбието. Немалко висши и старши длъжности - дипломати са зависими хора, със спотаена част от биографиите. Някои произхождат от „хикс-дивизионната” екс-номенклатура или от социнтелигенция, вкл. от пропагандно-идеологическите сектори, преименувани във философско-социологически. Такива хора избягват спорове и различни мнения с полит-началниците си, особено в името на кариерата. Но от този вид „дипломатичност” губят лицето и интересите на държавата!

Преди години ДПС успя да инфилтрира вместо дипломати по същата схема десетки свои „довереници”, първоначално на технически длъжности (секретарки, финансисти), без висше образование. Което получаваха впоследствие, при „задочни обучения”, вкл. по езикови курсове. С единици - от Анкарския университет, даже от Коня, Анадола. И Движението вече има партийно благодарни хора на високи и средни функционални длъжности. Някои, с „полукилийно за БДС образование”: за начални учителки, лесовъдство или други специалности, далеч от международните отношения. Често са с необременена памет, биваха приети в МВнР само с български и майчин езици. А под дългогодишното влияние на ислямското възпитание и семейни традиции европейската култура и изкуство са им чужди и трудно преодолими до Ѕ век поне.

Още в началото на 90-те години на м.в. завършването на краткосрочни курсове (между седмица и месец-два) в Западна Европа или в САЩ явно и тихомълком бяха на мода в МВнР, в т.ч. сред служители, дипломирани в евразийския изток.

Понастоящем конкурсни тестове за стажант-аташета полагат абсолвенти предимно от УНСС, НБУ, ЮЗУ, СУ „Св. Климент Охридски” или завършили в европейското пространство студенти. Сред тях има деца на дипломати или членове на административно-технически персонал в задгранични мисии. За съжаление понякога са с неподходящи маниери и образование - даже педагогика и живопис. Често не става ясно как са приети в МВнР или одобрени за мандати в чужбина освен по партийни протекции, чрез политическия кабинет, лични връзки, като не са за изключване и предполагаеми корупционни практики. Характерни по-скоро за „традиции” в Министерството на икономиката, откъдето от години завеждащите СТИВ са търговци, фирмаджии и всякакви други външни хора, освен референтите по страни от МИ.

Езиковата подготовка на младите дипломати бе принизена до ползване на английски, по-рядко френски или друг западноевропейски език. За сравнение, техните предшественици владееха обикновено поне по 3 езика. В МВнР има ярък дефицит на ползващи редки езици, в т.ч. славянски, докато напр. бивши вече дипломати, владеещи арабски и японски езици, работят като бодигард и пазач на обект/строеж.

Силни млади компетентни характери също не се толерират. Всичко е въпрос на йерархия, връзки и лични отношения. Ограничени разбирания смачкват всеки опит за инициатива, свободомислие и мнение различно от това на властимащите. В МВнР няма перспектива за компетентни млади хора с амбиции, има само плоска праволинейност.

Министерството не избегна рязката феминизация. Средното и младо поколение е прагматизирано към решаване на лична проблематика чрез работа в МВнР, особено на задграничен щат. Директорите, ако не се уредят с подходящ мандат в чужбина, „увисват” в ЦУ и работят вместо подчинените си, чийто обичаен стремеж е по-високо заплатеният задграничен мандат. Част от дамския състав трупа трудов стаж в София, обезпечен финансово в съжителства с политици, високопоставени държавни чиновници и успешни предприемачи. Лесно могат да бъдат разпознати по облеклото и маниери, нехарактерни за чиновнички. Ако тези дами заминат на задграничен мандат, често заемат формално платени щатни бройки, възпрепятствайки дипломати, желаещи да се развиват професионално с опит в чужбина. Други от тях по време на дългосрочни командировки в странство полагат приоритетни усилия да се задомят за чужденци, по аналогия с родните еврокомисарка и –депутатка. Или уреждат свои лични въпроси като пласиране на децата си в „цивилизована чужбина” (за учене, работа, стимулиране на съжителства/ бракове в чужбина), както са постъпили десетки техни предшественици, главно след 90-те години на м.в. Или: придобиване на собствено „гнездо” в чужбина, на ново работно място в международни организации или друга доходоносна позиция; решаване на здравословни проблеми, зъболечение и пр., за сметка на данъкоплатеца.

Стил на работа: "Предай нататък по веригата". Дирекциите си прехвърлят топката, срокове се прескачат, задачи - несвършени, полусвършени или некачествено изпълнени. Комуникацията и координацията са неосезаеми. Работата в ЦУ и ЗП се разпределя неравномерно - където е в повече, служителите не достигат, а където е малко – те са в кафенетата. Важното е поне привидно да „кипи безмислен труд”.

Почти всеки нов министър на външните работи внася промени в Закона за дипломатическата служба от 2007 г. Често, напоследък също, при квота от 20% за политически назначения на ръководители на дипломатическите мисии, процентът им надхвърля 30%. При това за професионални назначения се таксуват чисто партийно връзкарски „попадения” в дипломатическата служба (медицинска сестра, преводачки, литератори, кмет/ове, бизнесмени, искуствоведи, адвокат, съдия, прокурор/и, екс-шефове на специални служби в държави-съюзници и партньори). Подобни назначения не вдъхват увереност и чувство за стабилност в кариерата на младите дипломати. Формира се група на перманентни посланици в чужбина-пряко от една в друга столица.

Новите „дипломати по съвместителство” с не винаги оправдано самочувствие заеха договорените щатни бройки в чужбина, „обречени” да останат без местна агентура, създавана от предшествениците им. По добре известни причини. Но това едва ли ги стресира. За „компенсация” в ЦУ бе спазарена и концентрирано набавена скъпа техника, вкл. с възможности за подслушване на собствените служители.

Въпреки предупрежденията на ПП към ЕС в Брюксел за опасностите пред българския бизнес от пакета Макрон за водачите на транспортни МПС, явно не са били получени достатъчно категорични указания за неутрализиране на проблема в работните групи. Да не говорим за своевременно сформиране на група на страни с общи и съвпадащи с тези на българските превозвачи интереси. Подобна съдба може да сполети и речното ни корабоплаване чрез „€-корекции” в документи на Дунавската комисия.

Не стана ясно как България бе изключена като собственик на морски флаг от всички списъци на Парижки меморандум – организация на всички европейски и част от световните морски страни, касаеща пристанищния контрол на корабите?

Иначе България продължава да не бъде пълноправен участник в Шенгенското пространство, нито е напреднала към еврозоната, както правителството щедро обещава.

Какво ли бихме могли да очакваме от взаимодействието на традиционата и „по-скришната” нео-дипломация под плаща на сегашното политическо ръководство? Нови гафове и провали освен Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Повардарието (РСМакедония)? Или поредно торпилиране на международни енергийни проекти поради сервилност пред „началствата”- за разлика от Германия и Унгария в аналогични ситуации?

При това, след провалянето на кандидатурата на Ирина Бокова за ГС на ООН и „харизването” на непостоянното членство в СС на ООН на Полша срещу ефимерни обещания? Да се абстрахираме ли от самоигнорирането на националния ни празник (от ГК в Одрин) за сметка на оказване на почит пред османистки завоевателски човешки жертви ? И може би да не издребняваме с битовите джендър-изцепки на посланици в Европа и САЩ (при Младенов 7 аналози бяха едновременно на мандати в чужбина) ? Или пък със смехотворния dress-code на наши дипломатически представител/к/и (в Белгия, Люксембург, Делхи) ? Или с безотговорното стопанисване на държавните имоти в чужбина и от серията по- и най-банални байганювизми в странство?

А относно мигрантите, епидемиите по хора и животни, ще се молим и кръстим.

Д-р Огнян Гърков