Опит за анализ на един несъстоял се конгрес

Автентичната лява мисъл знае къде сме – в положение “партер” на кризисния и изчерпан капитализъм, което е живот без перспектива и без справедливост.

Неподправената научна лява мисъл знае накъде отиваме – не само утре, а за постоянно: към обществата на демократичния социализъм на ХХІ век. Това е цивилизационната магистрала. През тази идейно-политическа призма 48-ия конгрес на БСП като че ли не се състоя от лява социалистическа гледна точка. Партията влезе на най-високия си форум изтерзана, а излезе от него раздвоена с много въпросителни за своето битие и бъдеще. Първостепенната задача на този свръхнапрегнат конгрес – БСП да бъде отново партията на промяната в България и да победи ГЕРБ на следващите парламентарни избори – предполагаше радикална, а не козметична промяна в самата нея: в идентичността, в политиката и в ръководното й тяло. Последното въобще не се състоя, а първите са ограничени и недостатъчни.

 

БСП се е превърнала в аристократична и апаратна партия, в механизъм за всякаква политика, в мол за всякакви посетители. Постоянното присъствие на омръзнали физиономии се възпроизведе за пореден път. Те многократно са доказвали, че са готови да водят всякакъв курс стига да са вътре в играта. В Националния съвет влизат:

● законодателите и изпълнителите на порочните заменки (В. Калинов, Юруков и ко.);

● яростните защитници и проповедници на плоския данъкбез необлагаем минимум (Р. Овчаров, П. Димитров и ко.);

● натовците, милитаристите и угодниците на американската политика (Г. Пирински, А. Найденов и ко.);

● бащите и майките на престъпния Закон за досиетата (Р. Петков, Т. Дончева и ко.);

● основните абдепти и любители на социаллибералния и десен социалдемократически курс (Г. Първанов и ко.);

● десетки милионери на “нова” България (Г. Гергов и ко.).

 

От 189 членове на Националния съвет само 14 (!) са избрани с над 50% от гласовете. Другите са или по право (8), или делегирани (62), или по вишегласие (97). В Общопартийната контролна комисия само 2 от 31 са избрани според демократичното правило.

 

Не се церемонят и не се срамуват да бъдат на всяка цена в Националния съвет като делегирани известни ръководни фигури: Евг. Узунов, Д. Дъбов, Р. Петков, К. Добрев, Г. Гергов, Анна Янева и редица други.

Местните феодали отново са в Националния съвет, въпреки циничния призив на един от най-известните от тях – партията да се освободи именно от тези дейци. В централния орган са и титаните – Росен Карадимов и Ивелин Николов.

 

Физическото присъствие на Лявото крило в Националния съвет е символично. Няма ги П. Писарев, Д. Генчев, Н. Петев, които са за ляв радикализъм. Няма я и творческата и научната интелигенция. Ст. Данаилов се оттегли. Отдавна напуснаха Валери Петров и Анжел Вагенщайн.

 

Янаки Стоилов следва да си дава сметка, че кадровият ресурс на статуквото в БСП е безчислен и шансовете за неконюнктурно възприемане на неговия конгресен вик “Ляво на борд и пълен напред!” са незначителни.

 

Нездравословна тенденция в БСП е налагането на лидеромания, на нетипичен за нея лидерски характер на централно и местни равнища. Вината е на последните двама председатели. Така на пример, те не носят политическа отговорност при изборна загуба. Никой не може да победи председателя, ако той сам не се оттегли. И дори политическият доклад на конгреса не е на колективното ръководство, а персонален на вожда.

 

Ръкопашният дуел на Г. Първанов със С. Станишев е една от най-срамните страници в 120-годишната партийна история. Тъжно е, когато цял един висш форум и предшестващата го кампания носят печата на псевдоидеен и псевдополитически дебат. Г. Кадиев открито заяви, че БСП стана като другите партии. А тя е такава благодарение най вече на Г. Първанов като нейн председател и надзорник. Неговото брутално включване в съревнованието е израз на ниска политическа култура, която развенчава мита за утвърдения държавник.

 

На 19 май Г. Първанов влезе в НДК като 5 стотинки, държа се като 5 стотинки и излезе от там със същата конвертируемост. На 20 май избяга от конгреса. Покри се не за първи път! Той избяга и от проучвателния мандат за ново правителство на Демократичната левица преди 15 години. Наистина, събота вечер се превърна в неговия себичен 4 февруари.

Като присъда звучат думите на знакови делегати: “ние не сме искрени” (К. Паскалев), в “лява ни е само реториката” (Т. Дончева), “сред кадрите шества страхът”, “въпросът за разделението остава траен” (Г. Първанов), “промяната очевидно сега не може да се осъществи”. А К. Добрев сам определи физиономията си за противна.

 

Като цяло тягостна картина и напрегната атмосфера. Без характерния за левите – исторически оптимизъм!

* * *

По-нататък следва най-важното - за лявата идентичност, за лявата политика, за разминаването с автентичните леви идеи и за необходимостта от тяхното възраждане.

 

В Политическия доклад и Заключителното слово на С. Станишев няколко постановки заслужават особено внимание и коментар:

▬ “Необходимост от реставрация на автентичността на политическите алтернативи. Ще оцелеят тези традиционни партии, които съумеят да напуснат своевременно неолибералния консенсус между лявото и дясното, размил границите и обезличил политиката. Европейската левица вече се събужда за тази идейна дискусия ...”

 

Ще кажа следното. Европейската лява партия за разлика от ПЕС отдавна сигнализира, че европейската социалдемокрация е съотговорна за кризата, поради нейното съучастие в този десен консенсус. Години наред БСП също обслужва неолиберализма. Чрез одесняването си тя губеше лявата природа, стопяваше доверието. Сега го призна, може би разбра, но дали има ресурс да преодолее отклоненията си?

 

▬ “За радикален завой в политиката и нов път за развитие на страната ... Криза на модела. Опит за крачка отвъд действащия модел.”

Дебело ще подчертая, че без недвусмислен антикапиталистически сегмент и без издигането на голямата обществена цел – демократичния социализъм, горните постановки са повече фразеология и само частично мотивиращи. Очевидно БСП няма воля за по-радикално поведение и няма сила за по-решителни стъпки. Простата смяна на караула не решава нито един съществен проблем.

 

▬ “За друга данъчна и бюджетна политика ... Отказ от плоския данък.”

Липсва обаче извинението за въведения плосък данък, за високите косвени данъци, за недостатъчното преразпределение на БВП през бюджета на Тройната коалиция. Двойните стандарти – ляв в опозиция, а на власт както се случи – ерозират доверието в лявото. Партия “Българската левица” отдавна твърди, че една държава е социална ако преразпределя поне 50% от БВП.

 

▬ “БСП да се върне в полето на ценностите и морала ... Да се лекуват разделителните линии в партията.” А защо се стигна до записа от Сливен, защо Р. Петков и Мая Манолова аплодираха модела “братя Галеви”, защо подобни примери са безчет? Вероятно, защото ръководните кадри са безнаказани и политическата хигиена е под санитарния минимум.

 

▬ Специален коментар заслужава пълното отсъствие в двете речи на С. Станишев на темата за външната политика и международната сигурност. Очевидно тя е ахилесова пета, НАТО е съмнителна опера и никой кадър в БСП няма глас да извика “Вън от Афганистан!” В основната политическа резолюция “България – нова социална държава” са дадени редица добри идеи, но отново доминира бланкетната теза: “България като модерна европейска държава на ХХІ век”, “България като съвременна социална държава на ХХІ век”. Твърде скромен идеал за която и да е лява партия.

 

В тази резолюция отсъства каквато и да е критична нотка към стратегия “Европа 2020”. Споделеният суверинитет далеч не означава примирение със статуквото в ЕС. Затова ние от Европейската лява партия открито се борим за действително мирен, социален, демократичен, екологичен и равноправен ЕС. Необходими са радикални промени в общоевропейските подходи, програми, стратегии. В Еврозоната, в Шенген – също.

 

В документа БСП пледира, подобно на С. Паси, за пълноценно членство в НАТО. Абсолютно безкритично и с мълчание се отминават войната за Афганистан, системата ПРО, разширяването на военната база в “Ново село”. Това не е лява мирна политика. “Снишаването” не е висша форма на държавническа мъдрост.

 

В другата резолюция, специално посветена на БСП, въобще отсъства термина социализъм, идеята за демократичен социализъм. Доминират общодемократични постановки в рамките на действащата система и само веднъж като велико изключение или поради невнимание се заявява нещо, което е истински присъщо за една лява партия, като партия срещу статуквото: “България се нуждае от радикална промяна на общесвено-политическия живот, на социалната и икономическата политика ...”. Да, който не води решителна борба срещу статуквото, срещу системата, става част от тях и може да играе само скромната роля на социален амортисьор в обществото.

 

Тук е мястото за философско размишление относно лявото и социалното. Лявото е фундаментална идейно-политическа категория. Социалното е само един, макар и основен, но не изчерпателен аспект на лявото. Социалното не е монопол на лявото, но именно при него то е пълноценно, цялостно. Нещо повече, автентичното и управляващото ляво може и трябва да развива социалното до социализъм. Без преследването на демократичен социализъм лявото губи своя заряд, сила и обществена необходимост.

* * *

От години насам БСП вече не е синоним на големия ляв проект за България. Инерционно тя все още се счита за левица, но това не е обективната истина. Ако БСП не осъществи в срочен порядък основен ляв ремонт – очаква я съдбата на ПАСОК. Без такъв ремонт тя ще си остане опозиция и няма да израсне до истинска алтернатива.

 

А България плаче за радикална промяна, за антикапиталистическа трансформация към ускорено и равновесно развитие, към справедливо и солидарно общество. Голямата алтернатива е ангажимент на Левицата, на Обединената левица у нас, която е мозайка от партии, обществени организации, граждански сдружения, авторитетни личности.

 

ПП “Българската левица”, като посестрима с гръцката “СИРИЗА” по линия на Европейската лява партия вижда своя смисъл в изграждането на равноправна и убедителна Коалиция на левите сили с ясната визия за демократичен социализъм на ХХІ век.

 

Иван Генов - председател

на ПП "Българската левица"