Партийното боричкане няма нищо общо с политическата промяна

ст.н.с., д-р Антоний Гълъбов, социолог

Ако преди една година, оставката на министъра на правосъдието (и тази на министъра на вътрешните работи) бе станала факт, европейските ни партньори щяха да имат достатъчно основания да приемат, че правителството има политическа воля за промяна. Днес тя е не само закъсняла, но и до голяма степен безсмислена.

Очакванията за промени в правителството са свързани с резултатите от предстоящите партийни форуми на БСП и НДСВ. Медийното поведение на определени фигури от двете партии създават впечатлението, че започва вътрешнопартийна дискусия, предизвикана от резултатите на евроизборите, но и ориентирана към препозициониране на определени групи от интереси. Лявото крило в БСП се опитва да аргументира ясно своята позиция, докато в НДСВ гласовете за промяна бяха бързо туширани от позицията на кръгова отбрана, която зае партията след оставката на Петканов.

Колкото и парадоксално да изглежда, на своите форуми партиите ще бъдат принудени не само да се занимават със самите себе си, но и с ДПС. Този въпрос има болезнена следа в НДСВ след открития конфликт, в който навлязоха двете формации в началото на 2005 година. БСП продължава да бъде дълбоко вътрешно разделена по отношение на коалиционното си споразумение с ДПС. Двата партийни форума трябва да дадат мандат на председателите си за окончателната фаза на преговорите в политическия съвет на коалицията. В тази ситуация, поривът за партийно дисидентство може много бързо да бъде неутрализиран от съображения за сигурност на управлението. Освен това, никога партийното боричкане не води пряко до политически промени. Драматичният български опит с комунистическото дисидентство показва, че вътрешнопартийната опозиция по-скоро създава условия за промяна, но никога не успява да ги реализира сама.

Двата партийни форума си приличат и по това, че най-вероятно ще изиграят ролята на предпазни клапани, които да освободят натрупаното напрежение. Проблемът е в това, че нито в НДСВ, нито в БСП има реален политически проект за промяна. Жълтата партия оцелява заради подкрепата на част от някогашния си корпоративен тил. Нарасналото влияние на тези интереси няма да позволи резки движения в ръководството, а най-вероятно ще удържи дебата в рамките на изразяване на общо неудовлетворение от изборните резултати и загубата на реални властови ресурси в рамките на управляващата коалиция. Подобен политически дневен ред не предполага нито сериозна дискусия за промяна на името на партияна, нито още по-малко откриването на пътя за смяна на нейния патрон. Медийно изразената съпротива на фигури като Антония Първанова са по-скоро заявка за ново позициониране, отколкото сериозен анонс за нова политика. Основният политически въпрос, на който трябва да отговори НДСВ – въпросът за смисъла и цената на участието му във властта, дори няма да бъде поставен на предстоящия форум. Малко вероятно изглежда и постигането на съгласие по отношение на характера и перспективите на евентуално политическо взаимодействие с ГЕРБ, въпреки че очакванията на част от жълтите дисиденти все по-категорично се свързват с възможността за постигане на по-добри стартови позиции именно в новата политическа формация, която изглежда най-компактно подкрепяна от техните собствени бивши избиратели.

Най-вероятно НДСВ официално ще изрази желанието си за стриктно спазване на коалиционното споразумение, което им позволява да изберат заместник на Петканов и да парират амбициите на БСП към този пост. Както стана ясно, НДСВ ще прехвърли отговорността за структурните и кадрови промени на министър-председателя, но ще се опита да използва оставката на Петканов като аргумент за париране на опитите на БСП и ДПС да поставят въпроса за оставката на някой от другите министри от жълтата квота. Също толкова сигурно изглежда потвърждаването на ролята на жертва на коалиционното съгласие, чрез която жълтите предпочитат да обясняват загубата на политически позиции и електорално влияние. Важните въпроси, които ще реши форумът, ще останат извън общественото внимание, защото най-вероятно ще бъдат свързани с вътрешно преразпределение на територии и сфери на влияние. Изборните резултати ще бъдат използвани само като подходящ претекст за размествания в корпоративната основа на партията.

В БСП настояването за нови, социално ориентирани и ефективни политики е по-скоро изразено по принцип, отколкото подготвено като смислен политически дебат на базата на конкретни проекти. В същото време и ръководството на партията, и неговите вътрешни критици са единни в разбирането си, че политическата промяна трябва да предшества кадровите смени в правителството. Загубата на съществена част от дисциплинираните и лоялни избиратели на БСП на тези избори ще бъде използвана само като един от аргументите за продължаването на вътрешнопартийната война. Тя бе започната от двамата заместници на Станишев, но както и можеше да се очаква, обхвана почти всички фронтови линии, които продълават да разделят и противопоставят отделни кланове, фамилии и групи по интереси в партията. В дългата си история БСП никога не е решавала определен политически проблем в пространството на самия партиен форум. Най-често разширените заседания на управителните й органи е трябвало да придадат легитимност на вече взети решения и постигнати договорености. Няма основания да очакваме, че именно сега партията ще избере различен модел за управление на конфликта, който в неподходящо време освети определени зависимости и интереси.

След обявяването на становището на прокуратурата, БСП вече има възможността да се опита да тушира скандала и да ограничи щетите му. През изминалите седмици стана ясно, че обществената нетърпимост към случилото се остава прекалено крехка и би могла отново да бъде преодоляна чрез поредната проява на обичайното дебелоочие. Но, както за участниците във форума, така и за наблюдателите, вече е ясно, че конфликтът няма да бъде решен дори и да бъде поискана и получена оставката и на Овчаров, и на Петков. Единствено възможната проява на политическо лидерство, която би могла не само да снеме напрежението, но и да открие път за политическа промяна, няма да бъде избрана от Станишев. Привидният баланс на силите в БСП е нарушен и ако той приеме да отстрани Овчаров, без да санкционира и неговите вътрешнопартийни опоненти, които побързаха да се възползват от удалата им се възможност за настъпление, ще открие нов фронт срещу себе си и ще задълбочи политическата криза. Проблемът е в това, че Станишев се опитва да бъде едновременно председател на БСП и на Министерския съвет, но не е политически лидер нито в партията си, нито в изпълнителната власт. Липсата на организационен опит и политическа позиция ще го тласне към поредния апаратен кадрил, който допълнително ще отслаби позициите му.

Двата партийни форума ще усилят отзвука на публичния скандал за политическата корупция във властта, без да определят собствената си позиция и да понесат отговорност за него. И все пак, тяхното значение не трябва да се подценява. В НДСВ и в БСП ще бъде санкционирана политическата загуба, а това означава, че неотложният процес на политическа промяна ще придобие нова легитимност. Промяната е в ход, въпреки тактическите опити за противодействие на управляващите. Както в самите партии, така и между тях, няма основа за съгласие, което би могло да доведе до качествена промяна в стила на управление. Затова партийните форуми най-вероятно няма да обсъждат въпросите на взаимодействието помежду си, а за пореден път ще утвърдят ключовото значение на ДПС за удържането на собствените си позиции във властта. Структурните и кадрови промени в кабинета „Станишев” ще бъдат предприети едва след като бъде постигнато съгласие за това какво да бъде направено публично достояние при формалното заседание на неформалния Държавен съвет, в какъвто се превърна Съветът на коалицията. Едва тогава парламентът ще има възможността да се произнесе по промените в правителството, но когато всички участници в управлението бъдат сигурни, че могат да разчитат на обичайното безволево съгласие.

Възкръсването на Държавния съвет от времето на “реалния социализъм” пряко ангажира президента с окончателното постигане на съгласие за обхвата и характера на минимално допустимите промени в правителството, а това на свой ред превръща Първанов в най-силната политическа фигура, назначила и ефективно санкционираща управлението на триъгълното съглашение.