QVO VADIS , MACEDONIA ?

“Матурата по демокрация” (според председателстващия Европейския съюз чешки премиер Тополанек), се оказва задължителна за търсещата своята идентичност млада държава... Отново избори! Този път – местни и президентски едновременно. На предходния “тест” – извънредния парламентарен вот през юни миналата година, демокрацията край Вардар “потъна” – с насилие, ранени, един убит. Цената за абсолютната победа на управляващата в момента странна коалиция от “войводи-националисти” (ВМРО ДПМНЕ) и воювалите с тях бивши албански “терористи” (ДСИ) се оказа твърде висока: След спуснатата в Букурещ бариера пред НАТО поради нерешения спор с Гърция за името на младата държава, нарицателната тук гъста “скопска мъгла” покри и европейската перспектива на Македония. За второто, обаче, Гърция няма вина...

Но кой победител, коя власт на Балканите признава вина?! Когато бъдещето е забулено в мъгла, “Напред – към светлото минало!”, решиха “ездачите” на властта в Скопие...На местното летище, преименувано в “Александър Велики”, посрещнаха Принца на пакистанското племе хунзи като потомък на “собствения си род”, произхождащ, разбира се, от самия Александър. Градският стадион край Вардар се превърна в “Национална арена “Филип Македонски”. Когато и 100-тината километра магистрален път от международния Коридор 10 в Република Македония беше преименуван на “Александър Македонски”, бившата югосласка република тутакси загуби между 50 и 70 млн.евро от Европейския съюз, иначе безвъзмездно отпуснати за неговото завършване....Почти по същото време, но точно преди началото на предизборната кампания преди двайсетина дни, правителството в Скопие обяви програма, според която в следващите 7-8 години в западнобалканската република щели да бъдат осъществени проекти за .... ОСЕМ МИЛИАРДА ЕВРО!

“Кой, кога, откъде..”, питат смаяни, но и ...отново обнадеждени граждани.

Имало криза, световна, свивали се били и бюджети...Но не и в Македония! Чужди инвестиции така и продължава да няма, но пък има максимално раздут бюджет – рекорден за харчовете на непълнолетната република за цялата история на нейната 17 годишна независимост...Когато премиерът Никола Груевски, наричан тук “пастир” (на народа), открива нови факултети в провинциални градчета и поставя (върху вече поставени) основополагащи камъни за обекти из забравени от Бога села, това не било предизборна пропаганда, а “изпълнение на правителствената програма за Възраждане”, заедно с плановете за АЕЦ, 100-етажни небостъргачи (?!), трамваи и двеутажни автобуси ... Ще се строят и откриват паметници, разбира се! Цели 17 само на Централния площад в Скопие. Начело е Алекдандър Македонски, яхнал митичния Буцефал, а около него – Гоце и Даме на коне (?!), цар Самуил (!), светите Кирил и Методий (!?!) ... има и още. За архитектите тук остава шокът и неяснотата как всичко това може да се стовари върху Градския мегдан, но това е друга тема...

“СКОПСКО” И СЕ Е МОЖНО!” гласеше логото на най-популярната и наистина хубава бира “Скопско пиво”... “ЕДЕН ЗА СИТЕ ” пък е логото на президенския кандидат на управляващата ВМРО ДПМНЕ Георге Иванов,”...А СИТЕ – ЗА НИКАДЕ”, не без ирония допълва опозицията.

За мнозина професорът по право Георге Иванов е непозната или невзрачна личност от село Валандово, ”селфмейд” през Скопския университет и партийната школовка на опозиционния днес Социалдемократичеки съюз. Сега играе срещу него, близък е до все по-мощния премиер Груевски и се смята за един от идеолозите на “антиквизацията” на днешна Македония. Очевидно, чуждите езици са му чужди, плаши се от публични дискусии в медиите, няма политически опит и международни контакти. Но е фаворит на ВМРО ДПМНЕ и още с неговото номиниране прогнозите са, че макар и след втори кръг (на 5-ти април) той ще бъде новият македонски президент. Без да е особено познат като личност и очевидно лишен от всякаква харизма, високият му рейтънг е близък до този на упрвляващата партия, просто защото е неин избор ...

Но “ездачите на властта” в Македония знаят, че на изборите ще търпят и предизвестени загуби : ВМРО ДПМНЕ, защото “ортодоксалните вмровци” ще гласуват за Любе Бошкоски – бившият вътрешен министър от времето на вътрешния конфликт, който беше оправдан от Международния съд в Хага, но не получи подкрепа на партийното ръководство за президентската кандидатура и играе като независим. ДСИ (Демократичния съюз за интеграция) на бившите албански бунтовници, защото техният кандидат Агрон Буджаку е точно толкова лишен от харизма, колкото и този на партноьорите им от ДПМНЕ.

Много албански (може би не само!) гласове ще отидат при младия Имер Селмани, лидер на нова партия, бивш министър, милионер с платени данъци, предлагащ “Нова демокрация и нова пролет за Македония.” Рейтингът му расте и крие изненади! За разлика от традиционните албански партии, води кампанията си паралелно на албански и македонски, проговаря и на турски.Вижда се като местния Обама и извежда като приоритет евроатлантическото бъдеще на Република Македония.

А в това отношение няма разлика между албанските претенденти, между които е и единствената жена – 40 годишната Мируше Ходжа от опозиционната Демократичната партия на албанците, политолог с три магистърски степени.

Разбира се, несъмнено най-изтъкнатият интелектуалец сред 7-те кандидати за президентския пост в Македония е неочакваният за мнозина кандидат на опозицията проф. Любомир Фръчкоски. Формално той дори не е член на Социалдемократическия съюз. Но е бивш министър последователно на вътрешните и на външните работи, съветник на бившите президенти Киро Глигоров и Борис Трайковски, с категорична про-НАТО и европейска ориентация. Твърди, че сегашната власт по същността си била мека диктатура, която тласка Македония към международна изолация, затваря я в измислено антично минало, отказва се от славянската идентичност на народа, не желае решение на спора с Гърция и с това затваря евроатлантическата перспектива - единствено спасителната за Република Македония. Но Фръчкоски е прекалено самовлюбен, надменен, понякога арогантен, смятат мнозина тук и поставят под съмнение възможността му за победа. И все пак, най-вероятно на втория изборен кръг за президент на 5-ти април, един срещу друг ще се изправят партийните кандидати на управляващата ВМРО ДПМНЕ Георге Иванов и на опозиционния СДСМ Любомир Фръчкоски. За по-важните от всяка гледна точка местни избори, съвсем по балкански, тук почти не се говори....

Дай Боже на 22-ри март Македония да положи матурата по демокрация ! А накъде и как ще върви по-нататък – с Буцефал към митичната, но все пак еленистична антика, към славянското - също отминало, но доказано българско средновековие или пък към модерна нова Европа, по правилата и пътищата на добросъседството, това – както както навсякъде решават гласоподавателите. Всеки заслужава управляващите си, нали?

Мартин Минков, кор.на БНР, Скопие