Търговията спря, напрежението расте: Как се сринаха отношенията между САЩ и Китай

На 2 април Тръмп шокира света с масивни мита, които според него щели да попречат на страни като Китай да „ограбват“ САЩ. Китайският лидер Си Дзинпин заряза дипломатичната предпазливост и излезе с патриотично послание, поставяйки под въпрос дали американските избиратели могат да понесат същите лишения като китайците.

Впоследствие митата за всички страни освен Китай бяха временно замразени за 90 дни. С някои изключения, търговията с китайски стоки и услуги със САЩ е почти напълно замръзнала. Пекин започна да затяга контрола върху услугите и предупреди гражданите си да избягват пътувания до Америка, като ограничи и вноса на американски филми.

Вежлив старт и бързо замразяване

Дори след като Тръмп беше избран с обещание за високи мита, отношенията с Пекин започнаха учтиво. Той покани Си Дзинпин на инаугурацията си, която в крайна сметка беше посетена от китайския вицепрезидент Хан Джън.

Не след дълго обаче нещата тръгнаха надолу.

По време на първата администрация на Тръмп, Пекин поддържаше няколко високопоставени канала за комуникация, най-известният между тогавашния посланик Цуй Тиенкай и зетя на Тръмп – Джаред Къшнър. Сега такъв канал няма, призна китайски официален представител, добавяйки, че Пекин вече не знае кой точно представлява Тръмп в отношенията им.

Американски представител заяви пред Ройтерс, че САЩ са били ясни с Китай: искат работните контакти да продължат, но няма да водят диалози „само заради самите диалози“, ако не защитават американските интереси.

Китайският посланик в САЩ Сие Фън неуспешно се опитал да се свърже преди изборите с милиардера Илон Мъск, съюзник на Тръмп, разказа американски учен, наскоро посетил Пекин за неофициални разговори. Мъск не е отговорил на запитването за коментар.

Китайският външен министър Ван И също опитал да се срещне с държавния секретар Марко Рубио – твърд противник на Пекин, санкциониран от Китай – по време на визита в Ню Йорк през февруари, но без успех. Няма публично обявен обмен между топ дипломатите на двете страни освен студен телефонен разговор в края на януари.

Ван И не успял да осъществи и среща с съветника по национална сигурност Майк Уолц, докато с неговия предшественик Джейк Съливан имал множество разговори, включително такъв, довел до рядка размяна на затворници.

Белият дом смята, че Пекин трябва да изпрати търговски представител вместо Ван за разговори по търговията.

Министърът на търговията на САЩ Хауърд Лутник обяви, че „не води диалог с Китай“, а Тръмп иска директни преговори със Си. Тръмп каза тази седмица, че би се срещнал със Си, когото нарече „приятел“, но не уточни условията за сделка.

Американски представител заяви, че многократно са питали дали Си иска да проведе телефонен разговор с Тръмп и винаги получавали отговор „не“.

Според Чжао Минхао от университета Фудан в Шанхай, подобни опити „не работят“ в китайската политическа система:

„Обикновено се работи на работно ниво и чак тогава се организира среща на върха,“ каза той.

Лин Сонг, главен икономист за Голям Китай в ING Bank, добавя, че начинът, по който досега САЩ се отнесоха към други държави в преговорите, още повече обезкуражава Пекин.

Въпреки това има известен диалог между по-нисши представители от двете страни, макар че някои работни групи, създадени при Байдън за решаване на търговски и военни спорове, са замразени.

Уроци, научени от миналото

Докато много страни се сблъскаха с американски мита за първи път този месец, Китай вече има изградено контрареагиране от предишни сблъсъци със САЩ.

На база опита от първия мандат на Тръмп, Пекин подготви сценарии за ответни мерки – включително мита върху около 60 американски компании и ограничения на износа на редки земни метали.

Тези мерки са резултат от седмици подготовка от китайски чиновници, натоварени да изучат политиките на Тръмп и да предложат контрамерки, които могат да ескалират при нужда.

Си избра твърд отговор, обявявайки мита още преди тези на Тръмп да влязат в сила. Това стана на 4 април – официален празник в Китай. Американските борси веднага регистрираха спад.

Един китайски служител сравни бързината на реакцията с управлението по време на пандемията от COVID – решения без обичайното одобрение от всички заинтересовани институции.

Някои китайски лидери в социалните мрежи предложиха по-умерени мерки. Политическият блогър Жен И предложи да се избягва масово вдигане на мита и вместо това да се целят секторни удари – като спиране на сътрудничеството по фентанила и ограничения на селскостопанския внос и американските филми.

Министерството на финансите на Китай обяви, че след като митата върху американски стоки достигнаха 125%, страната няма да отвръща на всяко ново увеличение, определяйки американската тарифна стратегия като „шега“.

"Никога няма да се предадем"

Китайското външно министерство свика спешно в Пекин посланиците си от чужбина за координация на отговора.

Освен това Пекин изпрати официални писма до правителства на други страни, които са били притискани от Тръмп за търговски преговори, призовавайки за защита на мултиполярния свят и обединение срещу американската политика.

Китай се опита да прокара декларация сред страните от Г-20 в подкрепа на мултилатералната търговска система, но дипломат от ЕС каза, че предложеният текст не адресира безпокойствата на други държави относно китайските субсидии и свръхпроизводство.

Пекин отговори, че тези опасения са преувеличени и че възходът на китайските високотехнологични индустрии е благодарение на конкурентните им предимства.

Китай също така насочи вниманието към вътрешния фронт – редакция на Женмин Жибао от 7 април призова да не се изпада в паника.

Пекин започна да насърчава вътрешното потребление и промени риториката си за ролята на домакинствата в икономиката, като опит да компенсира кризата в недвижимите имоти.

„Истинското бойно поле е вътре в страната, а не на масата за преговори,“ казва Чжао от Фудан.

Китайските официални лица дори публикуваха в платформата Х (бивш Twitter) клип на Мао Дзедун от 1953 г., в който той казва:

„Колкото и дълго да продължи тази война, ние никога няма да се предадем. Ще се борим докато постигнем пълна победа.“