Царят смени антуража си, „панайотките” – в немилост

Елизабет Дафинова

Прав се оказа премиерът Сергей Станишев като в изказването си пред конгреса на НДСВ каза, че двата форума имат една цел. Целта и на жълтия конгрес, и на червения пленум беше прочистване на ръководствата от „вредни елементи”. В смисъл – отстраняване, буквално изрязване, на интригантите, лобистите за лични и корпоративни интереси, злоупотребяващите с партийна власт (и не само!), т.е. на онези, които поставят личните си и бизнес интереси над партийните и държавните. При БСП в допълнение трябва да се отнемат позициите на откровените вредители, саботиращи партията и държавата, както и да се натирят в миша дупка куп „стари муцуни”, които или са оплетени в големи далавери и смучат държавни средства, или са с мухлясало мислене, което спъва партията по пътя й към модернизацията. Освен това, явно най-накрая дойде времето партийната власт и държавната да бъдат разделени, да не са съсредоточени в ръцете на едни и същи хора, защото този подход брутално опорочава демокрацията у нас, което е добре видимо от новите ни европейски партньори.

Дали премиерът и лидер на БСП Станишев ще успее да доведе до край „операцията на тумора”, ще видим вероятно на конгреса на 16 юни – по ирония на съдбата рождения ден на царя. Защото Симеон, макар и със скандали този път, пак постигна това, което си беше решил. Не без помощтта на доказано лоялни лично към него членове на ръководството и активисти.

Първо, той не допусна емоциите на делегатите да вземат връх и да подтикнат към вземане на погрешни решения като напускането на тройната коалиция по никое време в средата на мандата, въпреки откровените усилия на решилия да се еманципират от сянката му  Соломон Паси. Истинската цел на Паси всъщност беше не толкова да предизвика „бунт на кораба”, колкото да си осигури необходимите гласове за влизане в Политическия съвет на партията, тъй като не беше включен в „царската дузина” и трябваше сам да се пребори за една от останалите пет бройки. Той напълно успя в това начинание – от една страна, използвайки откровен популизъм и манипулация на емоциите на делегатите, пак е в Политбюрото, от друга страна, по този начин изпусна парата на напрежението, с което направи въпроса за излизане от коалицията неактуален поне до местните избори. Дали бившият външен министър е целял и това, не е ясно. Но очевидно след като събра близо 8 000 преференции за себе си, въпреки че беше 18-ти в листата за евродепутати, самочувствието му е порастнало и той е решил, че след като вече има собствен електорат, може да поиска повече влияние в партията. Но при новия състав на Политическия съвет, едва ли ще го постигне.

Второ, Симеон Сакскобургготски за пореден път се осбоводи почти изцяло от близкото си обкръжение и го замени с нови хора, на които дава шанс да се докажат. Те имат една година да покажат дали могат да свършат работата, за която са посочени. Царят не скри, че е огорчен и разочарован от интригите, соловите ПР-акции и лобизма за различни бизнес интереси, които петнят имиджа на НДСВ. Елегантно беше издърпано килимчито изпод краката на т.нар. „панайотки”, след като досегашният „несменяем” партиен заместник на Симеон – Пламен Панайотов не се класира за Политическия съвет, независимо дали е имало манипулация при броенето на гласовете или не. Вицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев толкова се изненада от получения резултат, че си изпусна нервите и нападна пряко дясната ръка на царя Милен Велчев, след което си позволи демонстративно да напусне залата. Тази нечувана дързост ядоса и възмути лидера, но той с нищо не показа, че е недоволен от новия състав на Политсъвета. Дори не е трудно да се предположи, че той е такъв именно с благословията и санкцията на царя. Факт е, че той предварително си осигури стабилно мнозинство за своите предложения и вземане на решения с 12-членната си квота от 19-членния Политически съвет. И като се има предвид, че лидерът Сакскобургготски и шефката на ПГ на НДСВ Анелия Мингова влизат по право в Политсъвета, всъщност останалите пет гласа нямат никакво значение, освен да красят демократичния облик на партията. И като си спомним, че Владимир Каролев публично защити пред конгреса тезата на Симеон, че излизане на НДСВ от коалицията ще е погрешен ход, който ще дестабилизира държавата, ще доведе до предсрочни избори и ще поднесе на тепсия властта на популистите, значи Симеон може да разчита на още един сигурен глас. С този на амбициозната Антония Първанова, която след като отправи остри критики към старото ръководство, също обясни, че сега не му е времето за напускане на тристранката, гласовете стават два. Всъщност, в новия Политически съвет на жълтата партия влязоха само трима от старото ръководство – досегашните зам.-председатели Милен Велчев, Николай Свинаров и Соломон Паси. От тях, засега само последният демонстрира, че смята да го играе опозиция. Която при този състав на Политсъвета ще е само за цвят.

В новата партийна върхушка от царската дузина влизат бившият правосъден министър Антон Станков, актьорът Андрей Баташов, ексшефът на парламента Огнян Герджиков, депутатите Олимпи Кътев, Деница Димитрова, Нина Чилова, Марина Дикова и бившият зам.-финансов министър Илия Лингорски, както и четири съвсем нови лица, представители на мистните структури.

Антон Станков, който положи немалки усилия за съдебната реформа, но беше низвергнат от кръга „Панайотов” и недопуснат нито в листите за парламентарните избори през 2005 г., нито в тези за евродепутати, нито пък до министерски пост в този кабинет. Сега кръгът „Панайотов” е наказан, а Станков се върна на бял кон. Той има голям шанс да стане и зам.-председател на НДСВ, т.е. да заеме мястото на Панайотов в буквалния смисъл на думата. Огнян Герджиков също може да стане заместник на Симеон. Той спечели „царската милост” с достойното си поведение като председател на 39-ото НС, както и мъжкото си държание, когато абсолютно несправедливо беше свален от този пост от опозицията с помощта на предателски гласове. Въпреки силните негативни преживявания, Герджиков остана лоялен към царя и продължи да му служи като „обикновен войник”. Бившият софийски областен управител Олимпи Кътев също има своите заслуги към царя – благодарение на него Симеон си върна имотите. За да защити правата на бившия монарх, преди време Кътев почти влезе в ръкопашна схватка с Димитър Стоянов от „Атака”. Освен това той работи доста усилено в кампанията за избор на евродепутати. Марина Дикова спечели симпатията на царя с трудолюбието и сериозността си. В миналия парламент, въпреки че изживя много тежко напускането на колегите си от „Новото влеме”, тя не се подведе по акъла на Емил Кошлуков и не изпусна питомното, за да гони дивото. Постепенно стана дясна ръка на Анелия Мингова в правната комисия. И Нина Чилова се радва на царското благоволение от 39-ото НС. Тя пък беше пръв помощник на сегашния председател на Сметната палата Валери Димитров, докато той ръководеше икономическата комисия. За кратко беше и министър на културата и туризма, предложена лично от Сакскобургготски. Андрей Баташов и Илия Лингорски вероятно са протежета на Милен Велчев – първият откри кампанията му за столичен кмет през 2005 г., вторият му беше заместник във финансовото министерство. Варненската депутатка Деница Димитрова се брои за човек на министъра на държавната администрация Николай Василев. Тя беше горещ застъпник на Биляна Раева, която стана единствения представител на НДСВ в Европарламента. Вероятно един от новото жълто Политбюро ще бъде и партиен говорител, тъй като досегашният Станимир Илчев също не попадна ръководството.

Двама от досегашните заместници на Симеон – Пламен Панайотов и Долорес Арсенова, както и оргсекретарят Владимир Дончев от вчера вече са редови партийни членове. С отстраняването на първите двама се слага кръст на авторитарния недиалогичен стил на ръководство и неадекватен контакт с медиите, наложени от Панайотов и обкръжението му през последните години. Слага се край и на практиката да се злоупотребява с името на лидера от отделни ръководители на по-ниски нива от него, както и прокарването на техни решения и желания от името на Симеон Сакскобургготски. Надеждата е, че ще бъдат сведени до минимум дребните вътрешнопартийни интриги и „приятелски” подливания на вода с цел печелене на червена точка пред царя за сметка на несимпатичния конкурент или опонент. Вероятно ще бъде демонополизиран и достъпът до лидера на жълтата формация.

Трето, макар и с удар с юмрук по масата, Симеон наложи промяна в наименованието на партията, като се запази вече станалата популярна абревиатура – Национално движение за стабилност и възход (НДСВ). Заедно с промените  в устава, които ограничават „парашутизма” и дават по-голяма свобода на местните структури, жълтата партия поема по пътя на една нормализация. От една страна, тя трябва да се измъкне от имиджа си на лидерска партия. От друга страна, трябва да се опита да възстанови поне част от електоралния си потенциал от 2001 г. И това трябва да стане максимално бързо – до местните избори наесен. Защото наред с промяната в политиката на тройната коалиция и персоналните смени в кабинета, местните избори са изключително важен индикатор както за бъдещето на управляващата тройка, така и за пътя, по който ще се развива страната.