Проф. Слатински: Живеем в еднокланова диктатура на олигархиàта

Днес разговарях по молба на мой приятел и колега с трима души от провинцията. Споделиха страшни неща за живота там. Единият ми каза:

- Това с Дунарит е пробвано и изпробвано само при нас поне няколко пъти и номерът е минавал, абсолютно им се е получавало да си зааграбят каквото са небелязали, защото прокуратурата тяхна, полицията тяхна, данъчните техни, данс е тяхна, а и мутрите са техни. И в началото на 90-те имаше страх, ама имаше и на кого да се оплачеш, най-малкото на СДС. Сега няма, абсолютно няма. БСП е нищо! Пълно нищо от гледна точка да ни отстоява интересите, да й пука за нещо - само си кихат един друг с властта и си казват Наздраве!

Нещо страшно е. Никой няма да те защити - ти си прашинка! Пра-шинк-ка!! А си завъртял нещо успешно като бизнесче и ти го прилапват по най-бързата процедура. Без-за-ко-ние! Не е еднопартийна диктатура на пролетариата, а еднокланова диктатура на олигархиата...

Какво да им кажа? С какво да им помогна? Когато е можело, опитвал съм се и не съм успявал, та сега ли, когато съм само един пред-пенсионер бледен с когото административни фактори воюват дисциплинарно без отдих и без престой.

И понеже не им дадох на тези тримата да платят кафетата и кОлите в заведението на бензиностанцията в Западен парк (все пак сме в София, сиреч на мой терен), същият човек от тях ми стисна ръката и рече:

- Не го вземай навътре, че си безсилен да направиш нещо, то ние така само - да си кажем болката. Инак вече не вярваме, че нещо може да се промени. То може и да може да се промени, ама само като заиграе сопата. Знам, че не си по насилието, но няма да може без него. Много дебел им стана вратът и тлъста сланината, без бой такива не се оправят. И знаеш ли кое е най-странното - имам чувството, че те са тия, които искат да се подпали страната! Значи или искат да ни дадат яко сражение, за да ни смажат завинаги, или си правят сметката да потулят в изгорелото много следи на много далавери и обири.

Ще си призная честно, че не можах да им кажа думите, които очакваха от мен. Аз наистина се боя, че насилието е неизбежно. А и развърти ли се сопата, от един момент нататък тя не подбира и започва да удря и по главите, чиито ръце са я завъртели. Както гилотината едно време - започнала ли е да трака, оттраква и тия, които са я пуснали в ход. Робеспиер знае защо...

Затова мога да сторя само едно и то е да пействам отново един свой неотдавнашен текст, в чиято злощастна правота се съмнявам все по-малко и то с все по-голямо съжаление. Ето го този текст:

Моите тревоги и опасения са, че:
- при този запушен отвсякъде социален живот;
- при тази всеобща липса на перспективи, стратегия и надежди;
- при това всепоглъщащо опошляване на всичко;
- при тези загубили всякакво чувство за приличие; реалност и самосъхранение корпулентности... няма да ни се разминат възможно най-лошите сценарии.

Прави са умните хора, които говорят за катастрофично натрупване на налягане под тапата в бутилката с прокиснало вино, за свръхнормално нагряване на постния бульон в скороварката.

Не знам как ще се избегнат пукотът от изхвърчането на тапата и трясъкът от излитането на капака. Не знам.
Досега, 100 века откакто ордите и племената са се превърнали в нещо като общество, в нещо като държавност, подобна ситуация неизбежно се е разрешавала с прояви на насилие, масови безредици, саботажи и безумия на огромни маси хора.

Трябва да се търси изход от ситуацията, докато тя не е преминала от другата страна на критичната точка, когато се променя самият закон на развитие на процесите - от постепенни във взривни, от леки трусове в лавини, от относително нормални в абсолютно анормални.

Някой трябва да разбуди корпулентните телеса, запречили пътищата на страната ни и заклещили я в безвремие и безверие. Да ги освести и осъвести. Да им обясни, че всички безопасни и поносими възможности да продължи сегашният деструктивен и непоносим режим на хибридно кръвосмешение между формалните демократични процедури (фОрмата на режима) и проолигархично функциониращата политическа система (съдържанието на режима) са изчерпани или са близо до изчерпване.
Нататък вече всичко е вероятно, а щом е вероятно, дори малко вероятно, значи е възможно, даже много възможно.

Казвам го и с болка за страната, която може би е пред взрив на недоволство и отприщване на всякакви стихии; и чисто лично-егоистично, заради моето поколение, което нито може вече да се спаси с бягство в чужбина, нито може да помогне с нещо, за да се спре затъването в блатото на безхаберността, некадърността, унинието и простотията, към което започнахме да се приближаваме с широко затворени очи и по наша вина - и по вина на нашето поколение.

Професор Николай Слатински-фейсбук