Велизар Шаламанов: Ако България чувства риск от Сирия, да се обърне към НАТО

„И едва когато има разбиране в рамките на НАТО, част от тези мерки, които основно са икономически и свързани с вътрешната сигурност могат да бъдат обсъдени вече в ЕС“, посъветва той.

 Шаламанов коментира турската военна операция срещу кюрдите в Сирия, която стана поредния повод за словесна война между Анкара и Европейския съюз, продължаваща и след споразумението между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган за 5-дневно прекратяване на огъня в замяна на изтегляне на кюрдските сили от пограничните зони в Северна Сирия.

Много страни членки от западната част на ЕС са силно обезпокоени от перспективата разбягалите се затворници терористи от „Ислямска държава“ да се завърнат в Европа, което според Тръмп би било най-естественото нещо сега - за да бъдат съдени терористите в държавите, чиито граждани са. Има и известни притеснения по повод заплахите на турския президент Реджеп Ердоган да прати милиони бежанци в Европа.

„Най-сигурният начин да бъдат избегнати рискове за уязвими страни, каквито са България и Гърция в случая, са наистина ефективни консултации и то във формат, в който всички страни са равни. И никоя по-голяма не може да размахва пръст и да поучава по-малка страна. Такъв точно е духът в НАТО“, каза Шаламанов.

Невероятно важен урок, най-вече за Европа

Говорейки за турската операция в Северна Сирия и последвалото временно примирие, той посочи, че „виждаме един невероятно важен урок, най-вече за Европа и страните от ЕС, че в съвременния сложен свят без военна сила не може да бъде постигнато решение, както и че само военна сила не е достатъчна“.

„Но виждаме и че най-добрата платформа за намиране на благоприятни решения е платформата, изградена около Вашингтонския договор, който позволи САЩ и Турция да постигнат това споразумение за временно прекратяване на огъня, което да даде възможност за намиране на по-дълготрайно решение“, добави Шаламанов.

Той категорично отрече твърдения като на US президента Доналд Тръмп, че НАТО е отживелица, като посочи, че от 12 членки при основаването на алианса през 1949 скоро ще бъде съюз на 30 демократични страни.

„Силата на Северноатлантическия алианс е в институционалните механизми за консултации за намиране на решения“.

„Отношенията с Русия си остават отговорност на всяка членка“, каза Шаламанов, коментирайки сближаването на Анкара с Москва, но добави: „В никакъв случай не може да се допусне Русия да бъде причина за разделение, противопоставяне или отслабване на НАТО. Ако някой счита, че това ще се случи, греши, независимо от огромните усилия, които полага в частност Русия в тази посока“.

Според него всички признават легитимния интерес на Турция да гарантира своята сигурност срещу терористични заплахи от екстремистки групировки.

„В случая тежката ситуация в сферата на сигурността в Сирия, която възникна – нека не забравяме поради действията на Башар Асад, създава такива рискове. Основната заплаха – „Ислямска държава“, практически бе неутрализирана с глобалната коалиция срещу ИД, но има остатъчни рискове за Турция и тя действа в тази посока“, обясни той.

Напускането на ситуационни съюзи не е предателство

Коментирайки твърденията, че САЩ са изоставили кюрдите в Северна Сирия, които бяха техни съюзници в битката срещу джихадистите, Шаламанов каза:

„Други съюзи, които са ситуационни – свързани с решаването на конкретна задача, с ясна ангажименти от едната и другата страна, не бива да бъдат сравнявани с фундаменталния характер на Северноатлантическия алианс, който е базиран на ценности и принципи и е доказал своята ефективност“.

Според него оттеглянето от ситуационни съюзи след решаването на конкретен проблем „не бива да се счита за предателство“

Шаламанов смята, че членките на ЕС, които са и в НАТО трябва да се подготвят за сценарий, за преговори с Турция, пък и със САЩ за намиране на дълготрайно решение на проблемите, които не са един или два.

Той посочи, че има много позитивни примери за постигане на споразумение между ЕС и Турция, както и последното споразумение между Турция и САЩ.

„Постигането на тези споразумение е резултат от установения диалог и доверие на тези страни в рамките на НАТО, независима че на повърхността излизат емоционални реакции на отделни лидери“, каза Велизар Шаламанов.