Земетръса в МВР потвърди, че у нас страх и зависимост са синоними на любов
За да е победата още по-триумфална, части от опозицията поискаха вот на недоверие към правителството. Обречеността на подобно мероприятие е очевидна дори чисто математически. Политически погледнато този вот показва единствено, че опозицията изчерпа идеите и възможностите за действие, а управляващите получават възможност в потока от думи да демонстрират сплотеността си около властта. Всъщност точно думите се оказаха най-неефективното оръжие в опитите да се покаже срива в системата на МВР, оттам и на държавността. Обилната словестност обезсили компроматите. Нещата с вота са толкова обречени, че всичко изглежда предварително режисирано. Без значение е вече дали сценаристите обитават „Позитано" 20, ловна резиденция, ресторант „Монтерей" или хотел в Монако. Дори посещението на президента Георги Първанов в Израел и това на Сергей Станишев в Букурещ се вързаха конспиративно с развитието на скандала. Единият получи жокера „ни чул, ни видял", а другия замина в Румъния в момент, когато вътрешната сигурност изглежда като дантелите на лелките пред храма „Св. Ал. Невски". Каква случайност, нали...
По време на целия скандал никой не зададе към политическото и
професионалното ръководство на МВР поне един принципен въпрос: как се прави
кадровия подбор в МВР, кой отговаря за него, на какви условия трябва да съответстват
генералите, вече главни комисари, за да заемат дадена длъжност, как се спазва
субординацията в системата, кой контролира зачитането на законите и
правилниците в МВР, как се формира информационния поток, накъде тече. Нищо
подобно. Тръгна се от Куйович и се стигна до Дупница на братя Галеви. С това
ресурса на опозицията и вътрешнопартийните врагове на Петков се изчерпа. Точно
в този момент, волно или неволно, той прибягна до отчаян ход - призова на помощ
Виктор Вълков, бивш външен министър. С присъщото си чувство за хумор той
разказа някаква , на пръв поглед абсурдна история с някаква запалка, свързана с
приятелски почерпки и срещи. Нищо особено, но това превърна скандала във
водевил. Помежду другото в случката със запалката бе замесена и Татяна Дончева,
която се опитваше да насочи вниманието към сериозните проблеми в МВР. По този
начин всички, които очакваха принципен дебат и радикални решения за промени
махнаха с ръка и се заеха с личното си оцеляване. То обаче, след разигралите се
събития, не изглежда много сигурно.
По време на скандалите за пореден път проличаха и едни от най-ярките черти на българския характер - подписки в подкрепа на този или онзи. Този път такива долетяха от Плевен. Сътвориха ги интелектуалци и спортисти за Румен Петков и общински съветници извън БСП - сруще него. Тъй като и аз съм от Плевен, ще си позволя да кажа няколко думи по този въпрос. Хората, дали имената си за каузата „да защитим приятел" не обясниха Румен Петков ли бранят или министъра на вътрешните работи. Защото е редно да научим откъде Богдан Николов, Пламен Гетов, Цецо Антов и другите спортни величия познават работата в МВР, та се хвърлят с такава стръв в акцията? Те сигурно ще ми върнат питането, затова ще им отговоря, че повече от 20 години като журналист съм работил в ресора национална и вътрешна сигурност, включващ и секретните служби. Срещал съм се с десетки, стотици служители от МВР, МО и службите, написал съм доста материали в централния печат, за качеството на които могат да се произнесат читателите. Но не за мен става дума. Струва ми се, че тези хора, както и плевенските двайсетина интелектуалци, са действали емоционално, импулсивно, което е по-близо до първосигналната реакция, отколкото до обмисления жест. От това кауза не става. Ще ви кажа защо. Да вземем Богдан Николов, шефът на федерацията по мотоспорт. Твърди се, че той и Румен Петков са приятели от години. Това хубаво, но и другите твърдения не са малко, а те са, че: Румен Петков е измъкнал Николов от правосъдието, когато е бил обвинен за участие в трафик на крадени автомобили, с негова помощ Николов приватизира военното летище в Долна митрополия, заедно са прокарвали проект за трасе по мотокрос в парка Кайлъка за милиони левове, заради Петков на мотофедерацията се отпускат пари, колкота на всички останали спортове взети заедно, има нещо гнило около пътуването им в Монако по Коледа с частен самолет и т.н. Всеки плевенчанин може да допълни този списък. Няма доказателства, ще кажат някои. А какви са доказателствата за безкористната им дружба? Отстрани тя изглежда користна, каквото и да си говорим. Не става дума и за лични отношения, защото се касае за публични личности. Във Финландия министър си отиде защото пращал есемеси на стриптизьорка. В Англия през 1976 година висши полицаи отиват на съд, а министри подават оставка заради подкупи и снимки със секссцени. Някои от полицейските шефове още са в затвора - гледайте филма „Банков обир", в който повечето герои са с истинските имена на тогавашните участници в аферата. Затова ми се струва, че някои хора бъркат страх и зависимост с любов и приятелство. Това смесване на понятията понякога води до сервилност в отношенията. Тя обаче трудно се признава, защото всеки иска да изглежда достоен и по своему предан и героичен. Това обче е трудно, особено за българина. Самият аз не правя изключение, защото често обстоятелствата са по-силни от нас. Затова и Дон Корлеоне изглежда положителен герой, въпреки че е затрил десетки хора и съдби. Не него му се кълнат във вярност и приятелство до гроб, в прекия смисъл на думата. Но и най-близките му знаят за какво става дума.
Още по-нелепа изглежда подкрепата на съпартийците на Петков от Плевен, за централното ръководство да не говорим. Дори той нямаше нужда от такава любвеобилност. Само Кутев да чуеш и видиш - стига ти. По традиция в БСП някой може да бъде махнат само отгоре на долу, а не обратно. Иначе след трите катастрофални загуби на БСП на изборите за кмет в Плевен Петков отдавна да го няма. Но той е на друга писта вече, на супермото, ако се изразим с езика на богданниколовата федерация. Да си в подписка в защита на Румен Петков е просто маркиране, че не си забравил „какво направи миналото лято", знак за принадлежност към даден кръг. Както плевенските несоциалисти в общината отметнаха, че са извън този кръг. Което не е толкова сигурно. Нещо като „Всички обичат Реймънд". Не знам как не се сетиха и за една телеграма и от града-побратим Ростов на Дон.
На този фон твърде показателно е мълчанието на Бойко Борисов - ни дума, ни вопъл, ни стон, както е казал поета. Спомняте ли си Бойко Борисов като главен секретар на МВР как само громеше министър Георги Петканов, който му беше политически шеф. По онова време Румен Петков иронизираше в хард стил медийните изяви на Борисов. Днес обаче кметът на София не казва и дума за Петков. Защото Петков е перфектен министър или защото Петков е научил нещо нелицеприятно за Борисов, питат се мнозина. Генералът обаче не ни удостоява с отговор. Преди месеци той бе в ариергарда на битката срещу Румен Овчаров, като го атакуваше дори на територията на енергетиката, където едва ли е голям капацитет. Сега обаче, когато става дума за МВР, където Борисов твърди, че е сърцето му - той срамежливо мънка. Странна е тази тишина. Почти колкото и тишината в президентството. Ние сме за предсрочни избори, повтаря Борисов, колчем журналист се окаже на една ръка разстояние от него. Това обаче е измъкване, а не позиция. Защото гласоподавателят все ще се запита: ако Петков държи с нещо Борисов, няма ли да го държи и когато ГЕРБ вземе властта? Приключването на скандалите около МВР и министър Румен Петков по избрания от него начин, може да означава две неща: 1. държавата е в тотален разпад; 2. Петков е голям играч. Възможно е едното да не изключва другото. Възможно е да означава също, че Станишев още не е казал последната си дума. Аз обаче не се сещам за такъв вариант. Ако вашият оптимизъм обаче е безграничен, това е друга работа.
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.
