Континентът е червено-жълт и благодарение на този факт Евро 2008 ще се помни по-дълго от други. Ако Германия беше спечелила финала във Виена, 13-ото първенство отиваше в една отегчително дълга графа.
Две поколения футболни специалисти и любители чакаха Испания да развие на национално ниво големия си потенциал. От титлата през 1964 година отборът упорито градеше реноме на голям губещ. Сега стана най-убедителният (победи във всички мачове) шампион на Европа от 1984 насам. По ирония на съдбата преди четвърт век Мишел Платини екзекутира "Червената фурия" във финала, а сега лично той връчи трофея.
Извън дискусия е, че Испания се изяви като едновременно най-силен и най-зрелищен отбор на Евро 2008. Това е плюс в сравнение с Евро 2004, когато Гърция разруши играта на всички по пътя към трофея. Сега по-гладните за слава и дефанзивно ориентирани отбори стигнаха до полуфиналите, а мачът за трофея предложи големи имена, привлекателен футбол и справедлив резултат.
Градивният футбол доказа, че може да бъде и печеливш. Това е своеобразно завръщане към романтиката след дългогодишно налагане на стратегията и физиката над импровизацията и техниката. Комисията на УЕФА от 9 изявени специалисти явно оцени испанския стил със зашеметяващи разигравания и директни атаки, включвайки 9 от шампионите в 23-членния идеален отбор на първенството. Играч №1 е 28-годишният халф Шави - олицетворение на движението, динамиката, контролът над топката и непрестанното търсене на противниковата врата. Редом са вратарят Касиляс, централните защитници Марчена и Пуйол, халфовете Сена, Фабрегас, Иниеста, нападателите Торес (автор на гола във финала) и Виля (голмайстор на турнира с 4 попадения). Четирима в селекцията са реснаци (халф-бекът Жирков и майсторите на контраатаката Зирянов, Аршавин и Павлюченко), трима са германците (Лам, Балак и Подолски), по двама - холандци (вратарят Ван дер Сар и халфът Снайдер) и португалци (защитниците Босингва и Пепе), по един от Турция (Алтънтоп), Хърватия (Модрич) и Италия (Буфон). Испания стана шампион с най-младия състав (средна възраст 25 години - колкото Австрия, Русия и Швейцария), половината избраници на напускащия поста си селекционер Луис Арагонес бяха на възраст 22-25 години (по-напред е единствено Русия с 61%).
Извън 23-милиметровата трева Евро 2008 ще се запомни главно с менажирането на футболната тълпа. Видеостените по площадите се утвърдиха като решение на проблема с високите цени и дефицита на билети за мачовете. Осемте стадиона в Австрия и Швейцария бяха твърде тесни за желаещите (наличните 1,05 млн. билета за 31 мача задоволиха под 10% от заявките), но градовете-домакини успешно организираха и в движение разшириха някои фен зони. Впечатляващи бяха съпровождащите футбола мероприятия - концерти и всевъзможни други атракции. Успоредно бяха популяризирани туристически забележителности, което ще се изплаща години напред.
Духът на приятелство и респект, с който от УЕФА толкова се гордеят, може да е в прекалена степен за сметка на националното съперничество, но стратегията за игнориране на враждебността е безкомпромисна. Централата без скрупули си позволява цензуриране на инциденти. Изблици по трибуните целенасочено не се излъчват, а сблъсъци и други инциденти извън стадионите максимално се прикриват. Например, български емигранти във Виена разкриха пред Frognews.bg, че в навалицата около мача Австрия - Германия са видели поне три жертви, но официално информация излезе само за една. Максимално бяха игнорирани сблъсъците в Австрия между хърватски и турски, полски и германски фенове. Във връзка със спестени кадри от трибуните УЕФА официално обясни, че няма да осигурява популярност на хулиганите.
Останалото на Евро 2008 беше развиване на добре известната тенденция към комерсиалност. УЕФА взе в свои ръце продажбата на телевизионните права и дава ясни знаци, че занапред е готова заради печалбата да жертва дори принципа за излъчване на мачове в национален ефир. Преследването на 10-милиардна тв аудитория, милиард евро чист приход от първенството и оптимална търговия артикули и консумативи очевидно са приоритет за централата. Докъде ще стигне превръщането на футбола в американски тип шоу, засега може само да се гадае.
Теодор Цеков