Олимпийският огън над "Птичето гнездо" угасна, оставяйки 205 държави да пресмятат доколко печеливши или губещи са от Пекин 2008. Скромните пет медала в нашата кошница провокираха апокалиптични заключения, подкрепени със статистика от безвъзвратно отминали времена.
Предварително беше ясно, че на тази олимпиада можехме да разчитаме на 10-12 отличия при оптимално стечение на обстоятелствата. След 50% успеваемост мнозина заемат позиция на неприятно изненадани и адски загрижени - не сме били толкова зле от Хелзинки 1952, дори в Монреал 1956 взимаме златен, три сребърни и бронзов с 47 спортисти, държавата носи основна вина заради своята абдикация и пасивност...
Българският спорт можеше да излезе от тоталитарната сянка, преди обстоятелствата да го принудят. Изминаха цели 20 години от върха в Сеул 1988 - седмото място в генералното класиране с 10 златни, 12 сребърни и 13 бронзови медала (след СССР 55-31-46, ГДР 37-35-30, САЩ 36-31-27, Южна Корея 12-10-11, ФРГ 11-14-15 и Унгария 11-6-6). Инерцията продължи неочаквано дълго - Барселона 1992 (18-о място с 3-7-6), Атланта 1996 (22-о място с 3-7-5) и Сидни 2000 (16-о място с 5-6-2), преди да дойде предупредителното 33-о място в Атина с 2-1-9.
Провал или реален резултат донесе Пекин 2008? Ако не беше допинг аферата с щангистите, късното отстраняване на единствената ни надежда за медал в леката атлетика Даниела Йорданова и баскетболната контузия на бореца Анатоли Гуйдя, сметката би повторила тази от игрите преди 4 години.
Сегашното 42-о място в класирането по медали ни поставя зад Румъния (4-1-3), Унгария (3-5-2), Чехия (3-3-0), Словакия (3-2-1) и Словения (1-2-2). Зад нас са Белгия и Португалия с по 1-1-0, Хърватия с 0-2-3, Гърция с 0-2-2, Ирландия, Австрия и Сърбия с по 0-1-2. На какво отгоре да сме пред тях? Може би точно този е нашият гьол...
Но не е въпросът в търсене на оправдания и извинения. Спортът не защити претенциите си да бъде подмаган по-сериозно от държавата. За т.нар. 4-годишен олимпийски цикъл са разходвани десетки милиони бюджетни лева. Мизерните постижения на световни и европейски първенства бяха обяснявани с фокусиране върху Пекин. В крайна сметка балансът е едно злато от гребането, сребро и три бронза от борбата. Тези две федерации са получили около 5% от финансирането и сами си осигуряват допълнителни средства чрез спонсори.
Ключа към отговорите държи посредникът между държавата и атлетите - агенцията за младежта и спорта, от която постфактум обещават крути мерки и генерални промени. От бюджета на ДАМС за 2008 г. в графа "Спорт за високи постижения" попадат 12,46 млн. лв., вкл. 6,092 млн. за олимпийска подготовка и 5,269 млн. към плеяда федерации. На този фон за детско-юношески спорт е отделен милион, а за "привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти" - 1,518 млн. лв.
С извинение, още малко по-конкретни цифри. През 2007 година ДАМС раздаде 8,375 млн. лв. в графа олимпийска подготовка, отделно от субсидирането дейността на 65 федерации и съюзи. От споменатите 8,375 млн. са облажили 21 федерации, сред които зимни (като изпрадналите в криза биатлон и кънки - заедно 0,9 млн.), параолимпийската асоциация и федерацията на глухите. Най-напред в листата на спонсорираните за олимпийска подготовка са лека атлетика (в която се утешаваме с чифт 20-годишни рекорди) - 1,070 млн., борба - 1,047 млн., спортна стребла - 872 790 лв., вдигане на тежести - 755 420 лв., художествена гимнастика - 677 810 лв. Сетихте ли се защо последните толкова сърцеразирателно плачат от съдийството? Без да издребняваме, се налага да споменем колко е глътнал боксът с двамата скоропостижно изхвърлени от ринга представители - 411 170 лв. На този фон спортната ни гимнастика с Йордан Йовчев и Николина Танкушева кърпи положението със 184 960 лв., а плуването с четиримата участници (най-добрият живее и тренира в САЩ) - 106 500 лв. От "Водния куб" в Пекин поне получихме няколко национални рекорда, въпреки че с революционните плувни костюми и специално конструирания басейн върховите постижения бяха авансово гарантирани.
Пределно ясно е, че парите за спорт са и ще си останат недостатъчни спрямо тези на водещите страни. Но само от ДАМС зависи да ги разпределя по-прецизно. Засега няма такива признаци, след като според създадената през 2007 точкова система за ранглиста на спортовете №1 и №3 съответно са биатлонът и кънките. В първия от година и половина не могат да се похвалят с нищо значимо и насочват усилия към печелене на точки от второразредни първенства, а във втория след Денкова и Стависки не се вижда нищо. Годишно ДАМС гълта 1,5-2 милиона лева издръжка, крайно време е чиновниците и т.нар. експерти да оправдаят своите заплати.
Теодор Цеков