5-минутна атака на двайсетина маскирани младежи показа, че стадион "Георги Аспарухов" е всичко друго освен сигурно място за подрастващи футболисти и техните треньори. 17-годишни момчета от школа на "Левски" станаха свидетели как агресивни хулигани нахлуват на изкуствения терен и погват да бият треньора Викторио Павлов. Инцидентът по чудо няма сериозни физически последствия, но всички в клуба са обезпокоени за психическия ефект.
Помощник-треньорът на мъжкия тим Емил Велев-Кокала, чията намеса е осуетила нападението на опакованите с качулки и други атрибути хулигани, разказа какво се е случило тази сутрин по време на тренировката на набор 1990. "Видях, че 20-25 маскирани гонят треньора Викторио Павлов и опитват да го удрят. Влязох на спринт на терена. Видях, че всички са с качулки, с очила, с шалове. Питах ги какви са, те ме познаха и казаха: "Кокал, не се меси. Вън чорбарите от "Левски", вън турците."
Викторио Павлов е юноша на ЦСКА, но отдавна няма нищо общо с родния си клуб. През втората половина на 90-години беше основна фигура в "синия" отбор, но контузия в дерби срещу "червените" сложи край на кариерата му, а после заработи като треньор на юношеските формации на "Левски".
Репликите на нападателите карат Емил Велев да смята, че организираната атака има конкретен мотив - отмъщение заради освободено от Павлов момче. "След 7-8 тренировки и 1-2 мача Викторио му е казал, че не става за картотекиране и трябва да още потренира, мисля че момчето се казва Иван - допълни Велев. - Те са му подхвърлили на Викторио още като са го гонили по терена: "Ти ще гониш нашето момче..." Бяха високи, яки момчета, тия групи знаете, че се помпат. След като разговаряха с мен си тръгнаха. Можеха спокойно да извадят един нож, да го наръгат и да си отиде човекът. Може с всеки друг да се случи. Това става посред бял ден. Това може да се повтори и с всеки друг от нас. Всякакви хора идват тук, вероятно трябва да се вземе охрана. Естествено, че ще свидетелствам пред органите на МВР, но не видяхме лицата им. Щом всички бяха маскирани, значи са го подготвяли това дълго време, знаели са от колко часа е тренировката. Това е организирано. По тялото на Павлов няма видими следи от удари, но е обидно да идват 20-30 души да те бият. Аз като отивах към терена, видях Викторио да бяга навътре в терена, видях ритане два-три пъти, удряне."
Самият Викторио Павлов също счита версията "отмъщение" като най-вероятна, защото репликите за чорбарите и турците са го навели на мисълта, че конкретни обекти на атаката са самият той и друг служител в "Левски" - Саид Ибраимов. Двамата били заедно, когато съобщили на въпросното момче, че трябва да напусне "Герена".
Целият разказ на Павлов: "Имах тренировка от 10:30, започнахме, и след 15 минути нахлуха 20-ина човека с качулки, очила, шалове, започнаха да псуват, един замахна да ме ритне, после ме обградиха. Аз ги попитах какво правят на терена - че тук тренират деца и те нямат работа. Започнаха едни вулгарни приказки и закани, че аз няма да работя повече в "Левски". В един момент станаха много и съвсем ме обградиха, затова започнах да бягам. Един от тях ме удари и чух друг да казва: "Сваляйте го долу и го почвайте с ритници". Децата от отбора дойдоха, но тези налетяха и на тях. В тази ситуация моята първостепенна задача стана да запазя децата, защото аз нося отговорност за тях. Тогава влезе Емо Велев, те започнаха и него да го обиждат и заплашват, постепенно се отдръпнаха и си тръгнаха. Моето обяснение е, че преди седмица едно момче идваше на проби, но не беше готово да играе в отбора. Не казвам, че е 100% тази версия, но същия ден, в който му казахме на момчето, че няма да е нужно тук, бяхме заедно със Саид Ибраимов. Тези маскираните търсеха и Саид, оттам правя връзката. Всички бяха с маски, всичко стана за пет минути. Деца в школата се гонят хиляди, така че ако това е причината, много грозно за България и българския футбол. От състоянието, в което бяха тези озверели хора, смятам, че можеше и по-лошо да стане. Господ ни спаси. След инцидента с полицаите говорихме надълго и нашироко. Аз нито съм имал заплахи, нито обвинения. Но за да търсят маскираните мен и Саид, много ми е трудно да се сетя за друга версия."
Викторио се чувства засегнат и от квалификациите "чорбар". "Аз здравето съм си го дал на стадион "Герена", осем години играх за "Левски" и получих тежка контузия, защото играех със сърце за отбора. Воювал съм и ще продължавам да воювам за "Левски". Освен това имам много лоши спомени от ЦСКА и ги ненавиждам - като клуб и организация. Не на сто, а на милион и сто пъти душата ми е синя. Да, израснал съм на другия стадион, но тук съм си дал най-хубавите години и здравето си и вероятно аз съм най-щастлив, когато "Левски" побеждава ЦСКА. Здравето съм си дал за "Левски" и ще го давам. Много съм силен, най-вече в името на "Левски". Защитавал съм тази фланелка и ако се предам, значи съм дотук. Година и шест месеца съм се борил сам с тази контузия и съм се преборил. Сега съм благодарен на клуба, че ме покрепя. Моята глава е високо вдигната. Нищо притеснително няма за здравето ми - два-три удара, прегледа ме докторът. Обидата и унижението ще го преживея бързо. Момчетата от отбора са силен колектив и също ще ме подкрепят. Най-големите ми притеснения са свързани именно с децата от школата, как ще понесат този стрес. Това ще им се отрази. Моите са по-големи, по-лесно ще го преживеят. Разговаряхме три часа с ръководството на клуба, ще се направи всичко възможно децата и треньорите на стадиона да бъдат защитени. Надявам се случаят да се забрави бързо и най-вече децата да го преглътнат. Те трябва да воюват за този клуб и да растат в нормални условия."