Чешкото правителство оцеля след вот на недоверие

Вотът показа как енергийната криза в Европа подхранва политическата нестабилност, тъй като нарастващите цени на електроенергията увеличават инфлацията, която вече е на невиждани от три десетилетия нива.

Дясноцентристката петпартийна коалиция, ръководена от министър-председателя Петр Фиала, има мнозинство от осем места в 200-местната долна камара на парламента, като с лекота отказа на двете опозиционни партии необходимото мнозинство от 101 гласа, което се изисква при парламентарните гласувания.

Депутатите се събраха в четвъртък и обсъждаха предложението през цялата нощ преди гласуването по обяд в петък.

„Премиерът Фиала и неговите министри не са в състояние да управляват страната ни.... енергийната криза напълно се е изплъзнала от ръцете и“", заяви пред депутатите лидерът на опозицията Андрей Бабиш.

Бившият министър-председател Бабиш, милиардер, който беше победен на изборите миналата година, също обвини правителството във връзки с хора, разследвани за предполагаема корупция в скандал, който наложи оставката на ръководителя на тайните служби.

Загубата на доверие би била неудобство за чешкото правителство, което ръководи ротационното председателство на Европейския съюз, тъй като блокът се стреми да запази единството си заради подкрепата си за Украйна и същевременно да намери начин да спре рязкото покачване на цените на енергията в резултат на намалените доставки на руски газ.

Коалиционното правителство на Италия, ръководено от бившия централен банкер Марио Драги, се разпадна през юли при вот на доверие, свързан с пакет от мерки, целящ да реагира на нарастващите разходи за живот.

Чешкото правителство падна при вот на недоверие през 2009 г., когато за последен път председателстваше ЕС.

Опозицията критикува правителствените инициативи за подпомагане на домакинствата и бизнеса, включително обявения тази седмица план за подпомагане на енергоемки фирми с програма на стойност до 28 млрд. чешки крони (1,15 млрд. долара).

Фиала заяви, че правителството му е заделило общо 177 млрд. крони, или близо 3% от брутния вътрешен продукт, за да помогне на хората да се справят с покачващите се цени.