Но нека се съсредоточим върху разширяването на войната на други фронтове и „сливането“ на нашата война с ирано-американската, която от своя страна се „разширява“ в гражданските войни в Йемен, Либия, Ирак и Газа. И все повече се превръща в една голяма история, където украинският фронт е най-горещият, но не и единственият.


Така, „в отговор“ на атаките срещу ирански кораб в руско пристанище (въпреки че украинската страна настоява, че корабите са били руски), иранците първо разпространиха слухове за евентуални удари с балистични ракети по Украйна, а след това публично потвърдиха намеренията си да нанесат удари по нашите пристанища.

 

Не беше уточнено през кои държави са възнамерявали да изстрелят ракетите. След „извинението“ на украинската страна обаче те „промениха мнението си“ и сега го представят като голяма победа… над Израел и изискват „обезщетение“. Междувременно украинската страна не смята това за „извинение“, а по-скоро за предупреждение, че руските пристанища са застрашени. Разбира се, не се говори за никакво „обезщетение“ за официалния съюзник на Русия. Никой не спомена, че това е последният ни удар по Каспийско море.

 

Друг „отговор“ от Иран, или по-скоро от ирански пълномощници, беше изявлението на иракския съветник по националната сигурност Касим ал-Абуди за предполагаемия арест на „разузнавателни клетки“, свързани с Украйна, които са извършили „атаки“ в Ирак. Не беше уточнено от кои държави са тези клетки или кого атакуват. Киев, разбира се, отрече всичко.

 

Самите иракчани заявиха, че ситуацията изисква разследване. Тоест, какво се е случило, не е известно, но отговорните вече са установени.

 

Че и руснаци са „тичали“ някъде наблизо, се доказва от факта, че само няколко дни след тези изявления започна публично „затопляне“ на отношенията между Русия и Ирак и дори стартирането на директни полети от летище Внуково. Кремъл се съгласи и на подобно възобновяване на директните полети с новото сирийско правителство (може би скоро и там ще се открият „украински шпиони“?).

 

Струва си да се добави, че „иракските власти“ е много широко понятие, тъй като те контролират изцяло само столицата си. Страната все още е на практика в състояние на гражданска война и е разделена на зони на влияние, като иранците държат най-голямата. Това е така просто защото до 65% от населението е шиити. След това са кюрдите и зоната на влияние на НАТО, непобедимата ИДИЛ и други по-малко значими играчи.


И този „казан“ бавно започва да кипи, тъй като иракски проирански групировки все по-често атакуват американски цели в Ирак на фона на нарастващия недостиг на ракети за противовъздушна отбрана за САЩ и техните съюзници. Фактът, че наред с атаката срещу НАТО и САЩ, в кръстосания огън бяха попаднали и „украински шпиони“, говори много.

 

За нас това не звучи като заплаха, а по-скоро като „комплимент“, защото щом вече се бият с нас дори в Ирак, това означава, че заслужаваме нещо.

 

Независимо дали нашите агенти действително са били там или не, самият факт на описаните събития свидетелства за нарастването на нашето влияние в региона, но същевременно показва и намаляващото влияние на

 

Съединените щати и техните съюзници. В крайна сметка, вместо да нанасят мощни ответни удари, както винаги са правили преди, американците просто изтеглят войските и противовъздушната си отбрана (които без противоракетни системи се превръщат в „дебела“ цел) от Кюрдистан.

 

Да, американците отново изоставиха кюрдите. Когато кюрдите започнаха да търпят повече атаки от иранците и техните съюзници, Вашингтон реши да изтегли собствените си сили. След това германците, чийто малък контингент все още беше разположен в кюрдския Ербил, обявиха подобен ход. Да, това е знак за слабост от страна на НАТО.


Но от друга страна, това създава вакуум на влияние, където турците, пакистанците и арабските страни стават все по-активни.

 

Но като цяло ситуацията далеч не е в полза на Иран и Русия, тъй като САЩ и Израел продължават да нанасят удари по самия Иран, саудитците – по Йемен, а Украйна – по Русия.

 

Друг „фронт“ на глобалната конфронтация е Африка. Много вече е писано за туарегите в Мали (където руснаците изпратиха цял кораб с бронирана техника, което означава, че тя няма да достигне нашите фронтови линии), Либия (край чиито брегове военноморски дронове атакуват кораби на руско-иранския „флот в сянка“), Судан и други страни на континента, където нестабилността нараства и където Украйна всъщност се опитва да навлезе, дори официално със селскостопански центрове, и дори испанския анклав Сеута.

 

Това все още не е световна война, тъй като това определение има специфично измерение – военни действия под официален флаг на всеки континент. Но вече е нещо много близко до това. Това определено е нова Студена война, в която светът е разделен на враждебни блокове. Украйна далеч не е най-маловажният играч тук, а руско-украинската и ирано-американската война са катализаторите за тези събития.

 

Когато една война достигне определено „равновесие“, тъй като страните не са в състояние да постигнат победа със сегашните си средства и на съществуващите фронтове, противниците винаги се стремят да „надминат“ възможностите си чрез нови технологии и войни в нови региони. Това е „ескалацията“, за която толкова често се говори и как почти винаги са завършвали великите войни от миналото.

 

На настоящия етап руско-украинската война също губи инерция и двете страни търсят начини за ескалация в своя полза. Украйна разчита на технологиите, прониквайки все по-дълбоко в тила на Русия със своите дронове и ракети, докато Кремъл разширява географията на своите провокации срещу нас и нашите партньори, като въвлича съюзниците си в „Оста на злото“.

 

Изглежда, че противопоставянето ще достигне своя връх през есента и зимата, когато навсякъде ще се проведат избори, цените на петрола и газа ще се повишат, а недостигът на системи за противоракетна отбрана ще се увеличи както за Русия, така и за Съединените щати. Разбира се, ако Тръмп постигне всеобхватно споразумение с иранците, това временно ще постави ескалацията в Близкия изток на пауза. Но шансовете за траен мир там все още са малки. Точно както и за мир между нас и Русия.

 

Всички се готвят за ескалация на единен световен фронт.

 

Андрей Попов, УНИАН