Консенсус в ЕС по антикризисната програма

Споразумението бе постигнато по време на срещата на върха в Брюксел, където  те се договориха да бъде създаден постоянен фонд в подкрепа на еврото и за закони, които да дадат власт на ЕС да проверява националните бюджети.

Представители на ЕС заявиха, че еврозоната едва не е рухнала по-рано тази година заради липсата на такъв механизъм, съобщи ББС.

Германия поиска ограничени промени на основния договор на ЕС, които да подсилят подготвяните промени, но среща силна съпротива от страна на други държави.

Президентът на ЕС Херман ван Ромпой определи мерките, като "важни решения, които ще засилят еврозоната".

Според новите правила ЕС ще може да налага строги глоби на страни, които вземат заеми и харчат прекалено много. Перманентен кризисен фонд ще замести временния фонд, създаден по-рано тази година в подкрепа на Гърция и еврото.

Германия обаче настоя, че за да се регламентира правно създаването на постоянния фонд са необходими промени в Лисабонския договор. Сега той съдържа клауза, която забранява на страните членки да се спасяват една друга от фалит.

Пренаписването на Договора от Лисабон, влязъл в сила едва миналия декември след осем години на тежки преговори, не е лека задача. Промяната му трябва да стане с единодушното одобрение на 27-те страни членки и Европейския парламент, а това може да доведе до сериозни политически разногласия и да отнеме дълго време.

Според ББС на Ромпой е възложено да проучи дали фондът може да бъде създаден без всичките 27 страни членки да ратифицират договора отново.

Франс прес обаче твърди, че се очаква през втория ден от срещата на върха в петък да бъде подписан проект на споразумение за "ограничена" промяна в Лисабонския договор.

Окончателното решение ще бъде взето на следващата среща на високо равнище през декември, а целта е промяната на договора да завърши до средата на 2013 г., уточни Херман ван Ромпой.

С много по-висока степен на съгласие обаче бе одобрена историческа реформа на общата бюджетна дисциплина. Предвижда се въвеждане на нови, по-бързи и по-тежки санкции срещу страните с прекалено хлабава бюджетна политика, дори когато определеният праг от 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) още не е достигнат.

Националните икономически политики ще бъдат следени много по-изкъсо от Брюксел, за да може да се бие тревога навреме. Така че правителствата ще бъдат наказвани не само, ако дефицитът им нараства с прекалено високо темпо, но и ако равнището на дълга им не намалява достатъчно бързо.

Засега информационните агенции не съобщават за какви конкретни санкции става дума. Споменава се единствено, че се предвиждат глоби, както и че редица страни са се обявили срещу искането на германския канцлер Ангела Меркел да се отнема правото на глас на държави членки, които не спазват строгите фискални правила на еврозоната.

Същевременно Великобритания успя да обедини 10 други страни от ЕС в стремежа си да бъде отхвърлено предложението за 6-процентно увеличение на европейския бюджет за 2011 година. Аргументът бе, че мерките за строги бюджетни икономии в страните членки трябва да накарат ЕС да бъде пестелив в разходите си.