Огнян Гърков: Германия преди ключовите избори за Бундестага

В предшестващите парламентарни избори през 2017 г. избирателната активност бе 76,2 %. Спечели Християн-демократичният съюз ХДС/ХСС, воден от Меркел с 33%, следван от социалдемократите (ГСДП) на Мартин Шулц с 20,5%. ХДС/ХСС и ГСДП съставиха управляваща коалиция. Останалите 4 парламентарни партии останаха в опозиция, по реда на класирането си в изборите и с утвърдените си политически „епитетни характеристики”: евроскептичната и антиемигрантска Алтернатива за Германия (АзГ) с 12,6%; либералите на Свободната демократическа партия с 10,7%, „ултралявата” Левица/Левите с 9,2% и партията на Зелените (Съюз 90/Зелени) с 8,9%.

След изборите за Бундестага (Долната камара на парламента) през 2017 г. 709-те мандати в най-многобройния еднокамерен орган в демократичния свят бяха разпределени както следва: ХДС/ХСС – 245 места, ГСДП 152, АзГ 86, СвДП 80, Левицата 69 и Зелените 67 кресла. Теоретично Бундестагът би могъл да бъде и по-многоброен. Средната възраст на депутатите е около 50 години.

Изборни прогностични проучвания на актуалните преференции към 21.09.т.г.

В последните социологически проучвания на изборните предпочитания немските социалдемократи с 25% срещу 22% преференции изпреварват ХДС/ХСС на Меркел с нов лидер и кандидат-канцлер Армин Лашет. Различните социологически агенции оценяват разликата между двата политически съперника на 5-6 %. Според прогнозите Зелените очакват осезаемо подобряване на резултатите на 15-18%, а през пролетта дори за месеци бяха водещи. Близки до резултатите от 2017 г. очакват останалите парламентарно представени партии: либералите (СвДП) между 11 и 13%, Алтернативата (11-12%), Левицата (6-7%).

Звучи нереално, но според немски и чешки агенции и медии до 40% от избирателите не са се решили към 22-24 септември за кого да гласуват.

Надпреварата между ХДС/ХСС и ГСДП е оспорвана на финиша. СНОЩИ Агенция „Фокус” позовавайки се на проучване на Института по демоскопия „Аленсбах” по поръчка на немския национален ежедневник ФАЦ, ако поръчката не е тенденциозна, сестринският партиен съюз ХДС/ХСС и кандидата им за канцлер Лашет можели да разчитат на 25%, ГСДП и кандидата им за канцлер Шолц на 26%. Зелените и канцлер-кандидатката Бербок – на 16%, СвДП – на 10,5%, АзГ – на 10%, Левите на 5%.
Според проучване на социологическия институт „Форса” ГСДП ще постигне 25% от гласовете, ХДС/ХСС 22%, Зелените 17%, СвДП 13%, АзГ 10%, Левите 6%.

Избирателна система

Немската избирателна система е сравнително сложна. Гражданите от 299 избирателни райони дават по 2 гласа: един на кандидата, втория на партия или коалиция. Бундестага така следва да приеме 598 депутати, но във връзка с правилата този орган през последните десетилетия се разрастна значително.
Пряко избраните кандидати автоматично получават мандат, за партийните гласове се прилага пропорционална система. Проблем възниква когато партия получи повече места посредством пряко избрани кандидати, отколкото пропорционалната система им присъжда. Така възникват т.нар. надвисящи мандати. Останалите партии получават компенсиращи мандати, за да се запази съотношението от втората група гласове.

Кореспондентско гласуване

Може да бъде гласувано по кореспондентен път, без обяснения. В изборите могат да участват и немци, които по време на провеждането на изборите са били краткосрочно в чужбина, или са имали опасения от епидемията на коронавируса.

Избори от чужбина

Немците, живеещи дългосрочно в чужбина, можеха най-късно до 5 септември да поискат писмено от администрацията на последното си местоживеене да им бъдат изпратени документи за изборите.

Възможни коалиции след изборите

Предвид на актуалните предпочитания е доста правдоподобно този път правителство да бъде съставено от 3 политически субекта, въпреки че за Германия е крайно необичайно. Такива опити бяха проведени и след изборите през 2017 г. поради отсъствието на афинитет на част от ръководствата на ХДС и ГСДП към нова „разкрачена” коалиция, но Меркел успя да наложи с търпение и упоритост убеждението си, че немският избирател (= Суверенът, по демагогията на наши прехранващи се с политика деятели) е изрекъл своята воля и „партийните клечки” трябва да надмогнат личните си егоцентризми и партийни антипатии, и да намерят политически компромис.

За разлика от родната практика напоследък!

Предвид различията в програмите и отношението към екстремизма коалиционният потенциал на „десничарската” АзГ и „левичарската” Левица практически е нулев. Въпреки че мнозина предупреждават за възможно сътрудничество на ГСДП с Левицата, техните програми се различават значително. Но най-голямата пречка е членството, ролята и фактическото съществуване на НАТО. А Левицата има по Алианса сходна позиция с Комунистическата партия на Чехия и Моравия и други аналогични или национално настроени партии, т.е. за излизане от организацията.
Възможни коалиции към момента са: ХДС/ХСС, ГСДП и Зелените; ХДС/ХСС, СвДП и Зелените; ХДС/ХСС, ГСДП и СвДП; ГСДП, СвДП и Зелените.

Новият немски канцлер

Новият канцлер бива предлаган въз основа на резултатите формално от президента и за неговия избор трябва да бъде подкрепен от абсолютно мнозинство в Бундестага. Бъдещият наследник на Ангела Меркел според последните проучвания на общественото мнение, се очертава да бъде сегашният вицеканцлер и министър на финансите Олаф Шолц (63 г.), номинант на ГСДП. Без да е завладяващ политик, с чара на своите партийни предшественици Вили Бранд, Херберт Венер или Хелмут Шмит, Шолц се представя като кандидат на статуквото, на последователността. ГСДП остава непопулярна напр. за по-младите поколения поради насочеността на социалната политика към по-възрастното население, а не към по-актуалните проблеми на младежта като опазването на климата, осигуряването на жилищна площ на поносими цени и достъпът до образование, дигитализацията. Силата на Шолц и ГСДП е в кризата на християндемократите след лидерството на Меркел.
Плътно следващ Шолц конкурент е новият председател на ХДС Армин Лашет, министър-председател на най-голямата германска провинция Северен Рейн-Вестфалия. Именно той се натъкна на значима непопулярност, рефлектирала в обвинения за спада на преференциите към Съюза. Не че г-жа Меркел блестеше над него с политическа или лична харизматичност, но тя все пак въплъщаваше жизнен опит от двете бивши Германии до Обединението – от ГДР и ГФР. Дори недоброжелателните й критици са я наричали в кулоарите „сивата мишка”. Лашет е опитен управленец-бюрократ, винаги в сянката на Меркел, но не безхарактерен. Той критикуваше канцлерката и кабинета ѝ като недостатъчно амбициозни в политиката си в Европейския съюз и е по-толерантен към Русия. Но по време на кризата с бегълците през 2015 г. твърдо застана зад политиката на канцлерката на отворените врати и си печели прозвището „бодигардът на Меркел“ сред съпартийците си. Лашет се появи в нашите медии и стана обект на критики, когато най-голямата кланица в управляваната от него провинция стана огнище на заразата с COVID-19 и той допусна, че заразата е внесена от български и румънски (цигани)-работници. Армин Лашет получи подкрепата на Волфганг Шойбле и други влиятелни политици от ръководството на Съюза. По всичко изглежда и сред контролиращите Германия до 2099 г. чрез Канцлер-акта отвъд Атлантика и успя да изтласка от лидерство в ХДС достойните конкуренти Анегрет Крамп-Каренбауер и Фридрих Мерц. Маркус Зьодер, председателят на сестринската на ХДС партия в Бавария ХСС, също отстъпи кандидат-канцлерството на ХДС. Засега Лашет надбягва чаровната кандидат-канцлерка на Зелените Аналена Бербок, председателка на Съюз 90/Зелените. Съюз 90 има сериозни шансове за много добро представяне и на регионалните избори в Берлин, които ще се състоят също на 26 септември. Екопрограмите и борбата против климатичните промени са сериозен мотив за участие във федералните и столичните избори, където според електронни медии към 24 т.м. привечер 35% от избирателите не се били решили да участват в изборите, за кого и коя партия.

В предизборната кампания на Зелените е ангажирана Грета Тунберг, участвала в мощна демонстрация вчера в Берлин. Кандидат за Камарата на представителите на Берлин от Зелените е и етническата българка-емигрантка от 1997 г. Тонка Войан/Tonka Wojahn.

Според Ройтерс, шансът на ХДС да се коалира със Зелените може да бъде подкопан от предпазливата позиция на Лашет спрямо затварянето на въглищните централи.
По традиции от 80-те години на м.в. Зелените имат по-скоро афинитет, вкл. програмно към ГСДП, а СвДП към ХДС/ХСС.

Около 900 хиляди души от имащите право на глас в Германия имат турски корени. През 2017 г. Ердоган ги призова да не гласуват за ХДС/ХСС, ГСДП и Зелените като врагове на Турция. Според Илмаз Топку (Дойче Велле), и сега се активизират от Анкара турско-германски форуми и социални медии със същите внушения. „Немските турци” биват призовавани да гласуват за по-малки, извънпарламентарни партии като Съюза на германските демократи (протурска регионална), защото ХДС/ХСС и СвДП не са приятели на исляма и Турция. Зелените, Левите и ГСДП също и другарували с опозицията на Ердоган. Целта на агитацията от Анкара е дългосрочно планиране на поведението на изборите за Бундестаг и за Европейски парламент, както и при тези на местно равнище. В немската агитка на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган бившият председател на Зелените (2008-2018 г.) и депутат в Бундестага Джем Йоздемир е враг, а роденият в Германия футболист Месут Йозил приятел на Турция.

И накрая: Меркел до зимата канцлер? Очертава се изборите да доведат до пъстра картина в Бундестага, необходимост от доста време за съставяне на правителство и не е ясно дали новогодишното поздравление няма да бъде четено отново от Ангела Меркел, този път като служебен канцлер.

д-р Огнян Гърков,
с л.д.р. посланик, член на БДД