Струва си да се отбележи, че публичното изявление никога не е първата стъпка. Първо, има дискретни сигнали чрез разузнаването и военните: спрете да помагате на руснаците. И едва когато няма отговор, има открито предупреждение. Ултиматум.
Това не е емоция или импровизация, а последната стъпка от дълга, тиха работа, която не е дала резултати.
Струва ли си това искане нещо (в края на краищата една заплаха има тежест само толкова, колкото е потенциалът ѝ)? Тази седмица ситуацията е кристално ясна. На 22 юни Украйна удари завода за полупроводници „Сборка“ във Воронеж, който произвежда електронни компоненти за ракетите „Искандер“, Х-101 и „Панцир“ и отдавна е обект на санкции от САЩ и ЕС. Това не беше изолиран инцидент, а част от систематична кампания, насочена към руския военно-промишлен комплекс и нефтопреработвателната промишленост: няколко дни по-рано московска нефтопреработвателна рафинерия беше затворена. В резултат на това според Министерството на отбраната от началото на годината украинските дронове са поразили над 800 000 цели и са отговорни за над 90% от всички загуби, понесени от окупаторите. Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи, също съобщи за 500 идентифицирани цели в Беларус.
Следователно искането Беларус да премахне ретранслаторите не е просто въпрос на време, тъй като е подкрепено от доказана способност за постигането ѝ.
Минск обича да повтаря, че няма нищо общо с това. Киев отговаря не с оценки, а с факти.
Четири известни ретранслатора на гранични кули координират удари на „шахидите“. Освен това, според Зеленски, доставките на бензин от Беларус за Русия са се увеличили 13 пъти само между януари и май, докато доставките на дизелово гориво са се утроили. Освен това, беларуската опозиция е представила доклад до украинското външно министерство, в който са описани подробно признаците на милитаризация на Минск. Неговото значение се състои във факта, че съвпада с констатациите на Киев.
Освен това говорителят на Европейската комисия Анита Хипер, коментирайки искането на Зеленски, припомни, че Беларус продължава да улеснява руската агресия и директно заяви, че Украйна има право да се защитава.
Това е повече от дипломатическа учтивост: правото на самозащита вече не е просто теза за Киев и се превръща в фиксирана позиция за Брюксел.
Точно на север, 45-та танкова бригада на Германия – „литовската“ – провежда учения в Пабраде, на 20 километра от границата с Беларус. До края на 2027 г. тя трябва да бъде постоянна бригада от приблизително 5000 войници – първото подобно германско подразделение в чужбина след Втората световна война. Не ротация, а постоянна структура.
А какво да кажем за Москва? Москва отговори устно. Прес секретарят на Путин, Дмитрий Песков, нарече това искане „абсолютно агресивна заплаха“, „намеса във вътрешните работи“ и „посягане към суверенитета“ на Беларус и обяви, че Путин скоро ще се свърже с Лукашенко. И ето най-показателната част. От една страна, има конкретно, проверимо искане: премахнете оборудването и ни го покажете. От друга страна, има апел към „суверенитет“ от страна на държава, която не зачита никакви външни граници.
Когато на конкретно изискване за сигурност се отговаря с абстрактни принципи, това обикновено означава едно нещо: няма конкретен отговор.
Разговорът се пренася в полето на думите, защото няма с какво да се отговори в равнината на действията.
Колкото по-дълбоко Москва въвлича Минск в конфликта, толкова повече внимание и ресурси Беларус насочва към северния фланг на НАТО – и толкова по-неуправляема става ситуацията за самия Лукашенко. В този сценарий Беларус постепенно се превръща от актив в пасив за Кремъл.
Украйна обаче вече не наваксва със събитията в тази област, а по-скоро задава темпото – подкрепя думите с действия и има зад гърба си не само собствена позиция, но и добре установено право на самозащита.
Игор Петренко
Политолог, експерт в Международния център за перспективни изследвания
