ЕК затяга контрола на границите в Шенген

Временното възстановяване на граничния контрол по националните граници може да бъде разрешено, в случай че някоя държава, чиито граници са външни граници на ЕС, бъде изправена пред трудности, посочи Малмстрьом. Контролът по националните граници ще може да бъде разрешен също, когато част от външната граница на ЕС е подложена на изключителен миграционен натиск, добави тя.

Малмстрьом постави ударение върху временния характер на тази мярка, която ще се прилага само при изключителни обстоятелства. Двата случая за прилагането й, предвидени от ЕК, бяха поискани от Франция и се основават на трудностите на Гърция да контролира част от границата си с Турция и на решението на италианските власти да уредят положението на около 25 000 туниски имигранти, пристигнали на нейна територия с афишираното желание да преминат във Франция.

Предложенията на Сесилия Малмстрьом ще бъдат обсъдени на извънредно заседание на министрите на вътрешните работи на 27-те на 12 май в Брюксел, след което ще бъдат финализирани от държавните и правителствени ръководители на среща на върха през юни.

В резултат на революциите и вълненията в арабския свят, Европа бе залята от вълна от имигранти. Най-силно засегната от бежанската вълна е Италия, която въпреки несъгласието на страните-членки на ЕС раздаде на имигрантите документи за временно пребиваване, които им позволяват да пътуват из Шенгенското пространство. По-голямата част от тях са говорещи френски тунизийци, които логично се насочиха към Франция.

В отговор Франция временно възстанови граничния контрол и върна неколкостотин имигранти обратно в Италия. Френските власти блокираха и някои влакове. Според Париж решението на Рим се отклонява от Шенгенския договор за свободно движение на хора в част от Европа. Франция съобщи, че ще „преразгледа предпазните клаузи“ на договора.

Заради обтегнатата ситуация френският президент се срещна на 26 април с италианския премиер, за да обсъдят проблемите с имиграцията, предизвикани от бежанската вълна от Северна Африка. След срещата Силвио Берлускони обяви, че е подписал съвместна декларация с Никола Саркози за справяне с имиграционния проблем чрез развиването на вече съществуващите договори. Саркози от своя страна заяви, че иска реформиране на Шенген и засилване на европейската гранична служба “Фронтекс”.

„И двамата смятаме, че при изключителни обстоятелства трябва да има промени в Шенгенския договор, по които решихме да работим заедно“, заяви Берлускони на пресконференция след срещата си със Саркози. Френският президент заяви, че Франция и Италия са изпратили съвместно писмо до лидерите на ЕС, в което призовават за реформиране на договора.

В писмото, чийто текст беше предоставен на медиите след края на френско-италианската среща на върха в Рим, се уточнява, че възстановяването на граничния контрол трябва да се предвиди „в случай на изключителни трудности в управлението на общите външни граници, при условия, които предстои да се определят“. След като констатират, че „натискът по общите граници води до последици за всички държави-членки“, Саркози и Берлускони заявяват, че „Европейският съвет през юни трябва да даде политически импулс, позволяващ да се преодолеят препятствията, за да се вземат конкретни решения в отговор на настоящите трудности“. „Основният приоритет на ЕС е да се намери много бързо глобално споразумение със съседните страни от Южното Средиземноморие“, се казва още в писмото.

Двамата ръководители искат също така „механизмите за финансова солидарност“ по отношение на приемащата държава на имигрантите да бъдат „засилени“, като същевременно отбелязват, че е от „основно значение ЕС да се създаде общоевропейски режим за предоставяне на убежище“. В тази връзка „по-голямо сближаване на нормите и на практиките трябва да бъде подкрепено възможно най-скоро“. „Засилването на агенцията (занимаваща се с проблемите на имиграцията) „Фронтекс“ е от съществено значение“, защото тази агенция „е призвана да бъде ядрото на европейската система за граничен контрол“, се казва в писмото. То е отправено до председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и до президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой.

Италианската преса обърна внимание на бързия отговор на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, която обеща на 4 май да оповести предложенията за промени. Брюксел обаче не се готви да промени изцяло механизма на Шенген, а само механизма на управлението на зоната.

В Брюксел обясняват, че искането на Париж и Берлин не е насочено толкова към Италия, колкото към България и Румъния. Тези две страни горят от нетърпение да влязат в Шенгенската зона, докато французите и германците не им се доверяват. Новият механизъм за управление на свободното движение в Шенгенската зона, който ще предложи Брюксел, ще успокои притесненията на Германия за границите на България, в която има много пробойни.