„Излизат едни хора, викат, излиза г-н Борисов и им дава. После други викат. Липсва разбиране, че демокрацията почива на принципи, а не се бориш за своя кръг, за своята групичка, само като си засегнат лично”, добави той.

„Може би още не сме се научили на този вид общество, при комунизма беше така, режимът на Живков „даваше”, а по магазините „пускаха”, припомни проф. Дичев.

„Трябва да научим, че наша работа като граждани е да контролираме властта, да следим новините, но сериозната преса…. Гражданството не е консумативна практика – седим си вкъщи и си пием бирата… От нас се изисква действие – и мисловно, а и понякога да излизаме по площадите”, каза още той.

„У нас има много силни етатистки нагласи – държавата да ни осигурява (нещо – б.ред.) – образование, здравеопазване… но да не се увеличават данъците. Българинът прави много ясна разлика между държавата и себе си”, коментира пък соцологът Евелина Славкова.

„Ние чакаме някой друг да ни свърши работата, но ако чакаме държавата да прави всичко, тя ще прави каквото си иска. Тя и го прави, де”, допълни Дичев.

Според него явлението на лидерските партии се поддържа от факта, че живеем в много медиатизирана среда и вече няма нужда от партийни апарати по места, тъй като лидерът може да се обръща директно към хората. „Един говори на всички – нещата се концентрират медийно в едно лице”, посочи професорът.

„Имам чувството, че нещо става с ДПС – първоначално щяха да подкрепят вота на недоверие, а пък имаше и доклад за „Булгартабак”, през лятото г-н Пеевески или някой около него искаше да вземе военни заводи … ДПС никога не е спирало да подкрепя ГЕРБ, иска да е на мястото на Патриотите”, коментира той речта на почетния председател на Движението Ахмед Доган.