Три месеца в Монреал играехме Пижо и Пендо. Имахме истории, живеехме в хотел за гастарбайтери и си готвехме. И на рецепцията питат къде сме. А там им казват: Където мирише най-хубаво. Обичаше зеле с месо. Той падна от три метра от стъбла. Продължехме представлението. Много леко се живееше с него. Играхме и в Ню Йорк. Много станахме един за друг.

Не показваше, че е зле. На последният спектакъл беше страхотно отслабнал. Каза, че не му се яде. Купихме му нещо, похапна. Едва издържа. Публиката разбираше какво става и какво ще се случи. Ръкопляска му 10 минути. Страшно беше. Не мога да забравя последното му представление. Когато се запознахме, разпределиха ни заедно в една пиеса на Георги Марков. По 12 часа репетирахме. 9 месеца я спираха тази постановка. Ако нямаше хора като Кольо... Усмихваше се, защото вярваше. Той гледа с добро на света.

Поклон!