Алтернативният еко туризъм ще се бори срещу масовия

Това каза вчера директорът на „Българска фондация Биоразообразие” Росен Василев по време на дискусия със студенти в Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Според него устойчивият туризъм, който съчетава в себе си еко туризма, планинското и скално катерене, байкарията, рафтинга, приключенските преходи както и наблюдението на защитени местности и застрашени растителни и животински видове, може да бъде алтернатива на масовия. За целта обаче трябва местното население и малките фирми да се обединят в асоциации и клъстери и да създадат верига, по която ще се осигуряват всички необходими услуги по престоя на туристите. Така например, един може да бъде туроператор, друг да осигурява транспорта, а някои от местните хора и хижари да предоставят стаи или къщи за гости, в които ще се предлагат местните деликатеси. От друга страна селският туризъм ще даде възможност на много от посетителите да се докоснат до бита и всекидневния начин на живот на хората там, да послушат „медените” гласове на бабите и да опитат екологично чистата храна, приготвена по стари и традиционни рецепти, предавани от поколения на поколения. По този начин ще се увеличи икономическата полза от местността и влиянието на монополистичните фирми ще отслабне. „Разбира се, натискът на големите пари от монополите е страхотен и той ще повлияе на малките, пръснати във веригата хора, но пък алтернативният туризмът ще даде нови възможности за увеличаване на доходите на населението”, обясни Василев. Всички дейности обаче трябва да бъдат съобразени с капацитета на природната местност и хабитата на различните растения и животни, за да бъде еко туризмът устойчив. Държавата може да се намеси със своите закони в интерес и защита на околната среда и природата и да санкционира тези посетители, които не спазват забраните. Така, например ще се опазят различните застрашени растителни и животински видове, като някои от тях ще могат да се посещават и наблюдават само от разстояние и то на специални места – заслони, дървени мостове и еко пътеки.

Йочка Димитрова