България губи 100 млн. евро за Перник, Кюстендил и Стара Загора

Така усвояването на парите не може да се отложи по правилото до 3 години след отпускането им, защото средствата изобщо не са бюджетирани и се губят. Това е първата крупа сума, която се губи по инструментите за финансиране от ЕС за втория програмен период. Това съобщиха източници от ЕК по повод одобряването на оперативните програми за новия програмен период 2021 - 2027 година.

България очаква от Фонда за справедлив преход 1,3 млрд. евро. Те трябва да се разпределят между трите допустими региона, които ще бъдат най-засегнати от намаляването на емисиите - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Огромната част от финансирането е за Стара Загора. Очаква се за Перник и Кюстендил да отиде сума от порядъка до 200 млн. евро, останалата част от финансирането е за Стара Загора, където е разположен енергийният комплекс "Марица Изток". Предвидено е тези пари да са част от програмата за регионално развитие, но България предаде тази програма без частта за енергийния преход, защото не е готова с териториалните планове за справедлив преход. Плановете бяха пуснати за обществено обсъждане през август, но без никаква финансова рамка към тях. Във вида, в който бяха пуснати за обществено обсъждане, документите са доста общи и няма достатъчен анализ за ефекта на предвидените алтернативни инвестици, които да гарантират плавен икономически преход за тези региони, пише още "Сега".

По последни данни Европейската комисия е вървала плановете с коментари по тях и очаква съответните редакции от страна на българските власти. Не е ясно кога текстовете ще бъдат предадени в окончателен вариант в ЕК, за да може и тази част от програма "Регионално развитие" да бъде одобрена. Очаква се до дни по темата да има яснота, защото служебното правителство обеща да представи изискваната по Националния план за възстановяване и устойчивост пътна карта за климатична неутралност. Приемането на пътна карта е едно от условията България да може да подаде второ искане по плана за възстановяване.

2022 г. като цяло е почти нулева за новите оперативни програми, което означава, че България ще трябва да засили темпото в следващите три години, за да не рискува загуба на планирани годишни бюджети.