Районът е с особено значение за археолозите, тъй като попада в зоната на някогашния римски лимес – границата на Римската империя, следвала течението на Дунав на територията на днешна България в продължение на около 470 километра.
Според археолога от РИМ – Видин Никол Благоева Северозападна България е сред местата с най-ранни римски лагери и колонии, което обяснява богатството на археологически находки в района.
При досегашните обходи са регистрирани няколко вероятни археологически обекта. Сред основните цели е районът на антична Рациария, където специалистите търсят следи от древното пристанище на града.
То е изпълнявало едновременно граждански и военни функции. Археолозите се опитват да открият и останки от митницата на Рациария, която е имала важно значение за икономическия и административния живот на района.
„Много разчитаме да се видят част от структурите на пристанищата на Рациария в реката“, посочи Никол Благоева.
Засега сред откритото преобладават фрагменти от керамика, както и по-малък брой метални находки. Именно проучването на акваторията обаче може да даде нова информация за ролята на Рациария като търговски и военен център по Дунав.
Всички регистрирани обекти и открити археологически останки ще бъдат нанесени в Археологическата карта на България. Това ще позволи да се определи точното им местоположение и да се изгради по-пълна картина на археологическото наследство по течението на реката.
Систематичните обходи по българския бряг на Дунав започнаха в началото на август. В тях участват екипи на НАИМ-БАН и регионалните исторически музеи, които обследват както крайбрежните територии, така и самата акватория на реката.
