Целта е била корабите да не попаднат в ръцете на противника, а едновременно с това да блокират плавателния канал по Дунав и да затруднят настъплението на съветските войски.
Всяко лято, когато нивото на реката спадне значително, част от тези останки стават видими. Продължителното засушаване през тази година отново извади на повърхността някои от потопените съдове, превръщайки участъка край Прахово в своеобразен музей на открито.
Останките обаче не са само историческа забележителност. Те продължават да създават сериозни затруднения за корабоплаването по един от най-важните европейски водни пътища. Затова още през 2022 г. започва проект за отстраняване на най-опасните останки с подкрепата на Европейския съюз чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани.
Според Европейската инвестиционна банка част от корабите вече са извадени от речното дъно, а дейностите по разчистването трябва да продължат до 2028 г. Предварителните оценки сочат, че в този участък на Дунав има близо 200 потънали плавателни съда – товарни кораби, влекачи и шлепове.
Операцията е изключително сложна, тъй като се предполага, че на борда на някои от корабите все още има неизбухнали боеприпаси. Затова работата се извършва с участието на водолази и специализирана техника за отстраняване на пясък и тиня. Част от най-големите останки няма да бъдат извадени, а ще останат заровени по-дълбоко в речното дъно, така че да не пречат на плавателния път.
Освен историческа и инженерна задача, проектът има и икономическо значение. По данни на Европейската инвестиционна банка потъналите кораби години наред са причинявали забавяния на товарния транспорт по Дунав, което е носело загуби за сръбската икономика в размер на около 5 млн. евро годишно.
През 2024 г. Европейската инвестиционна банка отпусна още 16 млн. евро безвъзмездна помощ за продължаване на проекта. Целта е да се подобри безопасността на корабоплаването и да се насърчи използването на речния транспорт като алтернатива на автомобилните превози в региона.
