Корабите все още могат да преминават през критичните участъци, но при значително ограничен товар. Най-проблемните места са пет – край Свищов, Сомовит, при островите Белене, Батин и Вардим, където минималната дълбочина за плаване достига едва 1,60 метра. Именно това кара много товарни композиции да изчакват по-благоприятни условия, вместо да тръгват с намален капацитет.
„Трябва да преминеш с една трета от максималното си натоварване, което означава и една трета от приходите, защото при нас се плаща на тон. Когато трябва да пътуваш с една трета от капацитета си, просто не можеш да покриеш разходите“, коментира собственикът на корабна компания Деян Кирилов пред Нова телевизия.
По думите му транспортният сектор е изправен пред труден избор – или да бъдат променени цените на услугите, за да се компенсират загубите, или част от компаниите да преустановят дейността си. Допълнителен натиск създава и сезонът на жътвата, когато земеделските производители и търговците разчитат на речния транспорт за износ на зърно.
Ниското ниво на Дунав вече води и до засядания на плавателни съдове. От Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав съобщават за най-малко три кораба, които са заседнали, но се намират извън основния плавателен път и не блокират движението. Фарватерът е обозначен както с плаващи знаци, така и в електронните карти, използвани от капитаните.
Проблемите с реката обаче не се ограничават само до транспорта. Ниските води създават затруднения и за енергийния сектор в региона. В Унгария за първи път от 44 години беше взето решение за временно спиране на един от реакторите на АЕЦ „Пакш“ заради недостатъчния дебит за охлаждане. В Румъния също беше спрян един от реакторите на АЕЦ „Черна вода“ поради проблеми с водоснабдяването на системата за охлаждане.
От АЕЦ „Козлодуй“ посочват, че ситуацията се наблюдава постоянно и още през юли е създадена работна група, която следи безопасността и надеждността на работата на ядрените мощности. Според централата няма риск за работата ѝ, тъй като още при изграждането е създаден специален канал, който гарантира необходимото количество вода за охлаждане на реакторите.
Според хидролога и бивш директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав Георги Георгиев сегашната ситуация показва необходимостта от дългосрочни решения за регулиране на речния транспорт. Той припомни, че между България и Румъния са били планирани два хидровъзела – Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш. По думите му изграждането им е започнало, но проектите са били замразени, като българската страна се е насочила към други енергийни приоритети.
„Ако тези съоръжения бяха изградени, тази ситуация нямаше да съществува“, коментира Георгиев.
Друг вариант е изграждането на нови съоръжения на по-кратки разстояния, тъй като климатичните промени вече водят до все по-чести периоди на ниски води.
„Години наред ще страдаме така, защото сме свидетели, че климатът в Европа вече е съвсем различен“, допълва той.
