Беклемето – троянската „дискотека”

В ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИНА ДНИ на Беклемето (Троянския проход) е като в дискотека. Но вместо лампички, които ту светват, ту гаснат, тук „ефектът” се постига по друг начин: ту затварят прохода (частично или пълно), ту пак го отварят. И така е всяка година, щом наближи зимата, от десетилетия.

ТОЗИ ПЪТ „ДИСКОТЕКАТА” НА БЕКЛЕМЕТО започна в самия край на миналия месец – на 31 октомври Областните пътни управления (ОУП) в Ловеч и Пловдив въведоха частична забрана за преминаване на тежкотоварни автомобили с ремаркета и полуремаркета. В късния следобед на 3 ноември обаче проходът бе затворен за всички видове превозни средства; причината - падналият сняг, навяванията и преспите от над от 2 метра, закъсалият на билото 15-тонен „Мерцедес” и десетината други леки и товарни автомобили, заседнали по-надолу (от троянска страна). На следващия ден, 4 ноември, лампичките пак светнаха - от ОУП (Ловеч) обявиха, че Беклемето е отворено за движение на всички видове МПС, но апелът към водачите бе за повече внимание. На 5 ноември бе потвърдено, че в прохода Троян – Кърнаре (Беклемето), част от републиканския път II-35, „движението е възстановено без ограничения”. Кога пак ще угаснат лампичките – скоро ще разберем.



ТАЗИ „ДИСКОТЕЧНА” СИТУАЦИЯ на Троянския проход можеше да е смешна, ако не бяхме в 21-ви век. И ако не нанасяше толкова морални и материални щети на Троян и Троянско, а и на Ловеч и Ловешко. Защото за няколко месеца в годината (поне 4, а понякога и 6) този край е изолиран от Южна България – и хора и товари за „по-направо” са принудени да минават през Шипка, Прохода на републиката, Петрохан или дори през София. Да оставим настрана неудобствата и емоционалните кахъри – това са „дреболии”; но загубите, които понася троянската икономика и като цяло икономиката на областта, са огромни и става дума за щети от порядъка на милиони левове. Един пример – само троянската фирма „Калинел” ЕООД, една от най-големите в района, която е изцяло експортно ориентирана и годишно товари за износ над 500 тира собствена продукция, губи от заобикалянето стотици хиляди левове. Какви са загубите на търговските фирми, „внасящи” стоки от Южна България – примерно продавачите на плодове и зеленчуци, трудно може да се изчисли, но също са сериозни; а резултатът го усещаме всички – по цените. За косвените загуби на туристическите фирми също можем да се досетим – затвореният през зимата Троянски проход със сигурност „пренасочва” доста южняци, желаещи да почиват в Троянския Балкан.



ВЪПРОСЪТ ЗА ЦЕЛОГОДИШНОТО ОТВАРЯНЕ НА БЕКЛЕМЕТО е поставян многократно. През 2002 г., на организирания с финансовата подкрепа на Швейцарското правителство и Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (ШАРС) Обществен форум в Троян, бе потвърдено, че решение на проблема има; и то е – изграждане на няколко навеса срещу снегонавяванията, както се прави на много места в Швейцария. Малко по-късно, през 2004 г., на среща (в с. Орешак) на водещи троянски бизнесмени с тогавашния строителен министър Валентин Церовски въпросът бе поставен ребром от собственика на „Калинел” ЕООД инж. Марин Радевски; министърът напълно се съгласи с аргументите на едрия троянски предприемач и обеща пълно съдействие за решаване на проблема, но резултат нямаше. За необходимостта от намиране на начин за зимното отваряне на Троянския проход неведнъж бе говорено и обещавано и по времето, когато на власт бе Тройната коалиция (2005 - 2009); резултатът бе същият – никакъв.

СЪВСЕМ НАСКОРО ПЪК ловешкият депутат Кирил Гумнеров („Атака”) направи питане в парламента към министъра на регионалното развитие в кабинета на ГЕРБ Росен Плевнелиев; отговорът на голямото строително началство бе категоричен – отваряне на Троянския проход през зимата не е възможно, защото имало много … сняг (чудна работа - как в Швейцария, на много по-високи и много по-снежни и ветровити места е възможно, а у нас – не – бел. Г.М.). За сметка на това същият г-н Плевнелиев, при посещението си дни по-рано в Габровско заедно с еврокомисаря по регионалната политика Павел Самецки, изрази ясната си подкрепа за хипотетично-фантасмагоричния тунел под Балкана при Шипка (дали някакво габровско лоби пак не ни мъти водата, както стана преди години, когато министър на екологията в правителството на Иван Костов бе габровката Евдокия Манева и хитрите габровци я използваха, за да ни отмъкнат управлението на Национален парк „Централен Балкан”, което по право и по традиция трябваше да си остане в Троян?! – бел. Г.М.).

Генадий Маринов