5|
6370
|13.07.2011
БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ
Биоментета ни заливат от Врачанския Балкан
Фалшиви сертификати за екохрани се търгуват, а глобите за производители измамници варират от 5 до 10 хил. лв.
Фалшиви биохрани заливат рафтовете на магазините и с подвеждащи етикети и по-ниски цени посичат едва прохождащия пазар на истински продукти от природата, разкриха експерти пред „Торнадо”. Лъжливите и подвеждащи етикети греят върху едни от най-купуваните стоки - кисело мляко, сирене, кашкавал, ориз, боб, леща, стафиди, мюсли и даже оцет. Най-често производителите на менте екопродукти използват тайна „вратичка” в наредбата за етикиране на храните и се заиграват с графичния дизайн акцентирайки върху биокачествата на продукта. За подобни трикове предупреждават от Комисията за защита на потребителите. Според експерти обозначаването на биохраните се извършва по три начина – чрез използването на термините биологичен и екологичен (или био и еко), чрез поставянето на специален знак за биоземеделие или чрез надпис върху етикета на стоката, че производителят притежава сертификат.
Производителите, които не притежават такъв сертификат, нямат право да използват нито един от трите начина за обозначаване на продукцията си. Въпреки това обаче търговците намират начин да пробутат стоката си за био със
заблуждаващи слогани На кофичка обикновено кисело мляко например се мъдри повече от убедителен надпис: "Произведено в екологично чист район на 1300 м надморска височина на билото на Стара планина във Врачанския Балкан", видя „Торнадо”. Лъжливото "био" обаче позволява на производителя да продава млякото на максималната цена сред конкурентите му, която е 80-90 стотинки за кофичка. За сравнение истинското кисело биомляко струва 1.80 лв. В ЕС екохраните са с 20-30% по-скъпи от традиционните, но у нас заради ограниченото предлагане цената скача с 2-3 пъти.
Освен надпис „био”, етикетите на истинските екохрани трябва да се придружават с логото на компанията, която е издала сертификат за биологичен произход и номера му, уточняват от аграрното министерство. Според Закона за храните производителите на марки с фалшиви означения от типа на “екологично чист продукт”, “продукт от екологично чист район”, “ЕКО” се глобяват с 5000 до 10 000 лева Проблемът е, че в България има пазар на сертификати - всеки може да си купи документ, че стоката му е висококачествена или че производственият процес е безопасен и отговаря на високи стандарти, коментира Иван Савов - регионален директор за Централна и Източна Европа на една от най-големите компании за сертифициране в света - "Интертек-Муди". Според него и международно признати, и неакредитирани организации продават на черно такива документи.
Имало случаи, в които тестове зад граница показват, че в стоката има пестициди, а наша лаборатория преди това издала документ, че всичко е наред. Има и фирми, които фалшифицират сертификати. От "Интертек Муди" хванали свой бивш клиент, който подправил документ с изтекъл срок, за да го освежи. Собственикът на фирмата измамник е ексчиновник, заемал
много висока позиция в правителството В момента у нас са регистрирани 168 фирми, които имат право да произвеждат и предлагат на пазара екологично чисти храни. Изпълнението на всички условия за получаване на сертификат за производство на биокисело мляко например отнема 2,5 години, обясняват експерти.
И докато в ЕС са в сила много строги правила за производството на екохрани, у нас бизнесът с ментета процъфтява. Това се дължи и на политиката на големите световни търговски вериги, която водят у нас и в чужбина. В Германия например те изискват от доставчиците на храни сертификати, а в българските си магазини - не.
Деница Бояджиева
Производителите, които не притежават такъв сертификат, нямат право да използват нито един от трите начина за обозначаване на продукцията си. Въпреки това обаче търговците намират начин да пробутат стоката си за био със
заблуждаващи слогани На кофичка обикновено кисело мляко например се мъдри повече от убедителен надпис: "Произведено в екологично чист район на 1300 м надморска височина на билото на Стара планина във Врачанския Балкан", видя „Торнадо”. Лъжливото "био" обаче позволява на производителя да продава млякото на максималната цена сред конкурентите му, която е 80-90 стотинки за кофичка. За сравнение истинското кисело биомляко струва 1.80 лв. В ЕС екохраните са с 20-30% по-скъпи от традиционните, но у нас заради ограниченото предлагане цената скача с 2-3 пъти.
Освен надпис „био”, етикетите на истинските екохрани трябва да се придружават с логото на компанията, която е издала сертификат за биологичен произход и номера му, уточняват от аграрното министерство. Според Закона за храните производителите на марки с фалшиви означения от типа на “екологично чист продукт”, “продукт от екологично чист район”, “ЕКО” се глобяват с 5000 до 10 000 лева Проблемът е, че в България има пазар на сертификати - всеки може да си купи документ, че стоката му е висококачествена или че производственият процес е безопасен и отговаря на високи стандарти, коментира Иван Савов - регионален директор за Централна и Източна Европа на една от най-големите компании за сертифициране в света - "Интертек-Муди". Според него и международно признати, и неакредитирани организации продават на черно такива документи.
Имало случаи, в които тестове зад граница показват, че в стоката има пестициди, а наша лаборатория преди това издала документ, че всичко е наред. Има и фирми, които фалшифицират сертификати. От "Интертек Муди" хванали свой бивш клиент, който подправил документ с изтекъл срок, за да го освежи. Собственикът на фирмата измамник е ексчиновник, заемал
много висока позиция в правителството В момента у нас са регистрирани 168 фирми, които имат право да произвеждат и предлагат на пазара екологично чисти храни. Изпълнението на всички условия за получаване на сертификат за производство на биокисело мляко например отнема 2,5 години, обясняват експерти.
И докато в ЕС са в сила много строги правила за производството на екохрани, у нас бизнесът с ментета процъфтява. Това се дължи и на политиката на големите световни търговски вериги, която водят у нас и в чужбина. В Германия например те изискват от доставчиците на храни сертификати, а в българските си магазини - не.
Деница Бояджиева
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads