Богомил Николов пред Фрог: Парното е системен проблем, който властта не иска да реши

Има огромно напрежение и недоверие  от страна на хората към топлофикациите, които се трупат от поне 20 години у нас, особено пък софийското дружество. Хората не вярват на тези фирми, въпреки че разходите би трябвало да са отчетени със съответните измервателни средства, с легални топломери. В нормалните държави, когато има отчетени резултати от уреди, проблеми няма. При нас обаче не е така.

Това недоверие към монополните фирми се трупа най-вече по линията на усещането, че липсва справедливост.  Предимно се случва в старите сгради с вертикални инсталации за пренос на топлоенергия.

Ако се направи внимателен анализ, ще се види, че във всички постройки, направени след 2001 г. с хоризонтални инсталации, такива стресове няма – липсват отказали се от парното, изключили се и т.н. Напротив, има опашки от желаещи да се присъединят към топлофикациите. Просто, защото системата за ползване и отчитане е индивидуална и справедлива.

Не е така обаче там, където инсталациите са вертикални. В тях ползвателите не владеят собственото си потребление, защото, ако съседът те краде, то това се отчита в твоята сметка. Ако пък някой се самоизключи, то се увеличават общите разходи.  От там идва и усещането за отсъствие на справедливост – ти въртиш кранчето наляво, а сметката ти расте. Хората не могат да си обяснят това нещо, а властите вече 20 години не предприемат никакви решителни и ефективни действия за справяне с този проблем.

Много са и скандалите с отчитането на сградното отопление. Големият въпрос е защо в старите сгради сумите надхвърлят 15-20-30%, а понякога стигат и до 50 на сто. Нормално е сумата за сградна инсталация да не надвишава 5 на сто и е така при хоризонталните, които се отчитат по същата формула като онези с вертикални. ВАС отмени тази формула. Но не смятам, че проблемът е в нея, а в това, че разпределението на енергията е несправедливо. Сегашните правила не могат да гарантират справедливост.

От парното се краде, много хора се отказват от него и това се превръща в системен проблем, който може да се реши само с компетентна и рестриктивна държавна политика. Ние сме дълбоко убедени, че постепенно трябва да се преминава към промяна на инсталациите. Това е скъпо и трудно, знаем. Но на този етап друго решение няма. В Полша например всяка сграда сключва индивидуален договор с дружеството. Тук обаче, поради специфики в народопсихологията, българите не искат този вариант.

Записа Аделина Делийска