Реклама / Ads

29| 18484 |22.04.2013 БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

Не бутайте банките, ще паднат върху нас

.
По време на уличните протести се чуха гласове срещу „робството на банките”, „банковия монопол” и пр. Чуха се и крайни предложения за невръщане на кредити и драстично сваляне на лихвите, намаляване на банките и спиране продажбата на имущество на длъжници.

 

Все приятни неща, които галят ухото на закъсалия финансово нашенец.

Как да стане обаче тази работа?

 

Преди всичко трябва да е ясно, че всяка банка има една постоянна цел, която не се променя независимо от кризите на пазара, кризите в обществата, природните бедствия и дори климатичните промени и това е да бъде в добри отношения с клиента. Вложителите и крадитополучателите са любимите деца на банките и те трябва да се грижат за тях така, че те да са винаги доволни. Това е положението. Взаимна любов – иначе лошо.

 

Търговските банки са гръбнакът на финансовата система и икономиката в една държава. Тяхната стабилност е едно от най-важните условия за функционирането на пазарните механизми, за ръста на националната икономика, за благосъстоянието на гражданите. Нещо повече, в условията на глобализация и особено на финансовите пазари, нараства необходимостта от все по-координирани усилия за избягване на рисковете в дейността на търговските банки.

 

Специфичният характер на банковата дейност – фактът, че всяка банка взаимодейства с голям, дори огромен брой икономически агенти – фирми и граждани, обуславя високото общественото значение на устойчивото функциониране на системата, тъй като всяко едно сътресение в банковия сектор засяга интересите на най-широки слоеве от населението. Банките са единствените юридически лица, които по занятие  съчетават дейностите по влогонабиране и кредитиране, за тях действа лицензионен режим, в рамките на който се налага да изпълняват множество критерии за получаване на лиценз за извършване на банкова дейност, подлежат на завишени изисквания по отношение на надзор и отчетност. Нормативната уредба на тяхната дейност е рамкирана от европейско и българско законодателство, които са синхронизирани по отношение на създаваната правна рамка. Банковото счетоводство е подчинено на правилата на Закона за счетоводството и международните счетоводни стандарти.

 

Тези фрази звучат малко напудрено и чиновнически, но те показват едно: ако банките са „здрави” – здрава е държавата, добро е и финансовото здраве на клиентите. Никоя банка няма полза от витаещи съмнения или нездравословни слухове и атаки. Клиентите – също.

 

Разбира се, всички помним какво стана по света с банките през 2008 година. Тръгнаха слухове, че българските банки ще възприемат модела на западните инвестиционни институции и ще скъсат с биографията да са само търговски. Това щяло да задълбочи кризата и да я прехвърли в нашата градина.

„Уолстрийт не е място за деца. Това е място за убийци. Място за наемници.” Това са думи на брокера Джордан Белфърт от автобиографията му „Вълкът на Уолстрийт”. С неподражаем стил Белфърт описва как финансовата система започва да се пропуква, кой й помага отвътре и как всичко завърша без хепи енд...

 

Световната финансова криза през 2008 г. Наистина започна в банковата система на САЩ и след това се разпространи в много други страни. Новините бяха от драматични по-драматични. Но за голямо учудване на някои, банковата система в България не беше повалена от кризата. Може да се усмихвате, но такива са фактите. Ако беше се поддала на онзи „порив” тогава, сега нямаше да водим този разговор. Българската банкова система оцеля, защото залагаше на по-традиционни финансови услуги. Не се изкуши от грандиозни проекти, нито от екстравагантно меню.

 

Сега отново банковите системи в някои страни са разклатени. Не както преди пет години, но има регистрирано напрежение. 

 

Според едно от популярните твърдения „щом в Америка фалират банки, значи няма как и тук да не стане същото“. Има известна логика, но не се случи. Финансовата криза от 2008 и 2009 г. премина и засегна само тези банкови системи, които бяха неподготвени или му бяха „отвързали края”, както се казва. Стигна се дотам лично президентът на САЩ Барак Обама да поиска увеличаване на данъка към банките, за да могат те да върнат парите на вложителите. През 2010 г. той разкритикува остро и големите бонуси, които банкери раздаваха на служители си като Дядо Коледа.

 

Тук това не се случи. Докато в други страни кризата доведе финансовите институции до внушителни загуби и на много места беше нужна правителствена намеса и дори национализация, досега в България печалбата на банките беше неизменна. Да, имаше спадове, дори двуцифрени, но стабилността се запази. Трябва да се отбележи, че банките в България - както много фирми и граждани - понасят солидарно загубите от кризата и въпреки това запазват своята стабилност.

 

За разлика от други банкови системи българската има по-традиционен модел на работа и съответно никога не е инвестирала големи средства и не е насочвала внимание към сложни и рискови инструменти и деривативи.

 

Когато цените на подобни инструменти в САЩ рухнаха, много финансови институции отчетоха големи загуби и някои бяха спасени от правителствата заради липса на достатъчно капитал. Бе им прелята кръв, както се казва. Българската банкова система не беше засегната, защото нямаше такива „токсични“ активи, а в същото време имаше достатъчно капитал и ликвидност, за да остане стабилна през месеците на турбуленции. Това не остана незабелязано от международните финансови институции, които не свалиха рейтинга нито доверието си от банките в българия, както това стана с други страни.

 

Избягването на кризисните ситуации, чийто ефект популистки се екстраполира механично върху българския банков сектор, са ясен индикатор за качеството на регулаторите на финансовия сектор в България. Ефектите от регулацията на банковия и небанковия сектор могат да се видят във всички сектори на икономиката.

 

Не са малко атаките и срещу управление "Банков надзор" на БНБ. Трябва обаче да се каже ясно, че то е овластено с изключителни права в областта на надзора и регулирането на търговските банки. При упражняване на надзорните си правомощия то прилага самостоятелно и независимо предвидените в закона мерки за въздействие и санкции. Нещо повече - издаването и отнемането на разрешение (лицензия) за банкова дейност се извършва с акт на управителя по предложение на подуправителя на БНБ. Притежава санкционни правомощия спрямо търговските банки –възлага отговорността да осъществява надзор върху дейността на банките.

 

БНБ следи изключително внимателно доколко адекватни се системите за управление на риска на лидерите в областта на банковото кредитиране и получава обратна информация за възможното отношение на банките към някой от предлаганите мерки за контрол над кредитната експанзия. Това не са празни приказки. Спазването на всички тези неща води до дисциплиниране, а то от своя страна до стабилност и спокойствие.

 

Ако има сектор в България, който показва признаци на стабилност и устойчивост, то това е банковата система. Тя не  е деформирана, не е със занижен надзор от страна на БНБ. Напротив, нашата банкова система е добре регулирана, дисциплинирана и ръководена прагматично от своя висш мениджмънт с цел устойчивото  развитие на сектора.  Отговорното поведение на банките у нас прави още по-силно впечатление на фона на стагниращата ни икономика, растяща безработица, а отскоро и на правителствена криза.  Това са тежки изпитания за всички по отделно и обществото като цяло. Нужен е разум. Засега той преобладава.

 

Проф. Стати Статев заяви неотдавна: „Това демонизиране на банките у нас е някакъв вид чуждопоклонничество към инициативи, зародили се в друг тип икономики при други условия. То подражава на движението "Окупирай Уолстрийт". Световната финансова и в частност банкова криза нямат генезис у нас. В България не е възможен американски вариант на ипотечна криза. Българската банкова система е добре капитализирана и структурирана. Обемът на банковите активи от 82 млрд. лв. у нас е напълно съпоставим с брутния вътрешен продукт, който е 78 млрд. лв., техните структури са нормални и всякакви "кипърски" и други варианти на банкова криза са изключени.”

 

Сигурно би могло да се желае повече от банките. Сигурно и те не са разгърнали пълния си капацитет. Но това може да стане с диалог. От изкуствено „революционизиране” на ситуацията губят всички.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 3| 5344 |23.03.2011 Чрез конкуренция ще спаднат цените на горивата . 3| 5096 |03.11.2009 Иван Искров: Не пипайте банките, те работят добре! . 0| 5335 |31.03.2009 Анелия Крушкова: Не може руските визи да отпаднат . 16| 7478 |19.09.2008 Очаква се да паднат цените на имотите у нас

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ