”Фич” потвърди кредитния рейтинг на България

Оценката за кредитния рейтинг е подкрепена от стабилните външни и публични финанси, благонадеждната политика за постепенно присъединяване към членство в еврозоната и перспективите за устойчив растеж. Агенцията счита, че българските власти и европейските партньори следват заявената готовност за финализиране на процеса по присъединяване към ВМII и банковия съюз. Според анализаторите това ще се случи до края на 2019 г., а приемането на еврото - най-рано през януари 2023 г.

Fitch прогнозира реалното нарастване на БВП да възлезе на средно 3.3 % в периода 2019-2021 г., което е в съответствие с медианата за групата страни, оценени с ‘ВBB’. През първата половина на 2019 г. икономическият растеж надхвърли очакванията, главно поради по-значителното от предвиденото възстановяване на износа. Частното потребление остава стабилно, подкрепено от повишението на заплатите.

Динамиката на растежа обаче се очаква да се забави в краткосрочен план, поради предизвикателствата по линия на външната среда, произтичащи от слабата икономическа перспектива на ключови търговски партньори. От друга страна, продължаващите постъпления на средства по фондовете на ЕС ще послужат като буфер при неблагоприятно икономическо развитие.

Агенцията отбелязва също, че България се характеризира със стабилни показатели на външните финанси и очаква страната да продължи да реализира излишъци по текущата сметка, равняващи се на средно 3.3 % от БВП в периода 2019-2021 г. Това, в комбинация със силните капиталови трансфери, свързани със средствата от ЕС, ще доведе до по-нататъшно подобряване на позицията на страната на нетен външен кредитор.

Благоприятната макроикономическа среда и провежданите благоразумни политики продължават да подкрепят силната фискална позиция, като Fitch прогнозира бюджетен излишък в размер на 0.2 % от БВП, средно за периода 2019-2021 г. Фискалните рискове са ограничени, вследствие на поддържането на фискална предпазливост, високи буфери и ниските и намаляващите равнища на задлъжнялост. Fitch прогнозира дългът на сектор „държавно управление“ да спадне до 17.9 % от БВП през 2021 г. спрямо средно равнище от 39.4 % за страните със сходен рейтинг.

Според Агенцията банковият сектор остава стабилен, подкрепен от адекватна капитализация и силна ликвидност, в комбинация с продължаващо подобрение в качеството на активите (делът на необслужваните кредити намалява до 7.7 % през първото тримесечие на 2019 г., което е най-ниското ниво за последното десетилетие).

Факторите, които биха могли, поотделно или заедно, да доведат до повишаване на рейтинга са напредъкът по присъединяването към еврозоната, увеличаване на потенциалния растеж и продължаващото подобряване на външните и бюджетните баланси.

Основните фактори, които биха могли, поотделно или заедно, да доведат до понижаване на рейтинга са възобновяване на външни дисбаланси и/или влошаване на конкурентоспособността, както и рязкото нарастване на държавния дълг, в резултат от разхлабване на фискалната позиция или материализиране на условните задължения.