МВФ: България расте силно, но инфлацията, дългът и прегряването на пазара дебнат икономиката

Изпълнителният съвет на Международния валутен фонд (МВФ) приключи Консултацията по член IV за България за 2025 г. и одобри доклада на експертите по т.нар. „тиха процедура“. Това стана след посещението на мисията през септември, ръководена от Фабиан Бронхорст.

Според Фонда вътрешното търсене остава основен двигател на растежа. Икономиката се разширява с 3,4% през 2024 г. и 3,2% през първата половина на 2025 г., подпомогната от високо частно потребление, силен кредитен ръст и по-разхлабена фискална политика. Безработицата е най-ниска в съвременната ни история, а реалните заплати продължават да нарастват. Инфлацията обаче остава над желаните нива.

Краткосрочните перспективи са стабилни. МВФ прогнозира растеж от около 3% през 2025 г. и 3,1% през 2026 г., подкрепен от вътрешно потребление и публични инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост. Очакваната средна инфлация е около 3,5% през двете години, преди постепенно да намалее. Сред основните рискове Фондът вижда политическата нестабилност, вътрешното търсене и международната среда.

МВФ посочва, че бързият ръст на заплатите ускорява догонването спрямо други държави, но производителността не успява да догони този темп. Паралелно с това дефицитът в пенсионната система се увеличава и ще се задълбочава с напредването на демографските процеси. Според анализа устойчивостта може да бъде укрепена чрез по-високи осигурителни приходи и премахване на тавана върху максималния осигурителен доход – мярка, заложена в проектобюджета за 2026 г., заедно с увеличение на пенсионната вноска с 2 процентни пункта.

Институцията подчертава, че приемането на еврото ще засили доверието на инвеститорите, ще намали валутните рискове и транзакционните разходи. Позитивни ефекти вече се виждат в стесняването на спредовете по държавните облигации и повишенията в кредитния рейтинг на България.

Въпреки ниския риск от дългова криза, публичният дълг се увеличава заради постоянните дефицити и рекапитализации на държавни предприятия. Допълнителен натиск върху бюджета идва от застаряването, разходите за отбрана, инфраструктурните нужди и енергийния преход.

Фондът отново препоръчва по-стриктна фискална политика от 2026 г. нататък, включително обсъждане на прогресивно подоходно облагане. Капацитетът на плоския данък вече не е достатъчен, за да осигури качеството на публичните услуги, предупреждават експертите. Неутрална фискална позиция може да се постигне чрез комбинация от ограничаване на разходите и увеличаване на приходите, както и чрез по-голяма прозрачност при капитализациите на държавни предприятия.

Относно финансовия сектор МВФ отчита стабилност, но предупреждава за засилващи се рискове заради бързия ръст на кредитирането, особено ипотечното. След въвеждането на еврото намалените задължителни резерви на банките ще освободят значителна ликвидност, която може да усили натиска върху пазара на имоти. Затова Фондът препоръчва БНБ да прилага допълнителни инструменти за управление на риска и да наблюдава внимателно развитието на ипотечния сегмент.