Фирми ще съдят държавата за 1/2 млрд.лв.

198 компании са подали искове срещу фонда заради неразплатени проекти по програма САПАРД. Това са компании, които са включени в така наречения списък на длъжниците. Те са нарочени, че са се опитвали да точат парите от Европа и затова проектите им не са разплатени или се изисква връщане на получените суми.

Общата сума на проектите, включени в черния списък, е над 240 млн. лв. Повечето компании обаче са завели искове не само за основната сума, но и за пропуснати ползи и нанесени щети, обясни Симеонов. Така сумата може да набъбне до около 500 млн. лв. Ако фирмите осъдят фонда, парите, за които претендират, както и разноските по делата, ще трябва да бъдат платени от държавния бюджет.

В същото време държавата дължи 630 млн. лв. на бизнеса.

Държавата рязко е увеличила неизплатените си задължения към бизнеса през последната една година. В края на септември правителството бави 630 млн. лв. към частния сектор за извършени обществени поръчки, което е пикова стойност, става ясно от статистиката на Министерството на финансите.

Преди около година обемът на непокритите дългове е бил 212 млн., но в края на 2009 г. минава 600 млн. Също тогава задлъжнялостта на местните власти е скочила с над 30%, до около 200 млн., и се задържа в тези граници през тази година.

Според последните данни общите дългове към компаниите са 826 млн. лв.

Относително постоянният размер на просрочията означава, че дори и правителството да плаща част от тях, то трупа нови в подобен размер и в крайна сметка сумата остава почти без промяна.
Оказа се, че бизнесът е приел тази ситуация.

"Наложи се частният бизнес да се адаптира и да заработи в режим на забавени държавни плащания. По принцип държавата бави, но в момента компаниите нямат друга възможност, освен да разчитат на държавните поръчки", коментира пред "Дневник" зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев.

Икономистите обаче виждат опасни сигнали в този модел. "Лишени от финансови средства, компаниите коригират и инвестиционните си намерения.

Това води до спад както на вътрешното търсене, така и при наемането на работна ръка и е поредното доказателство, че държавата не реформира разходната си част и за сметка на това избира най-лошия начин да задържа разходите си", коментира Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.