Подобни твърдения и слухове периодично обикалят из публичното пространство и карат вложители и кредитополучатели да тръпнат объркано какви мерки да предприемат.

Манипулирането на банковите пазари и използването на непотвърдена, а понякога и манипулативна информация срещу отделни банки е практика, която съществува от векове. Но днес, във века на интернет, когато скоростта на разпространяването им и обхватът са огромни, пораженията често са сериозни, а ефективно противодействие все още не е открито. Разбира се, жертви дават и двете страни – институциите и клиентите. И това може да се случи навсякъде по света.

Клиентите обикновено са разделени на две страни: вложители, които искат лесен достъп до спестяванията си по всяко време и длъжници. Последните все се притесняват да не им увеличат лихвите или да поискат предсрочно погасяване на задълженията им. Тук е мястото да се отбележи, че когато банките работят в нормални, спокойни условия, интересите на тези две групи лесно се съчетават. Вложителите имат достъп по всяко време до парите си, въпреки че по-голямата част от средствата в една банка са вложени за дълъг време. Причината е, че тегленията до голяма степен са предвидими и постоянно се покриват от новите депозити. Така че на практика банките се нуждаят от малки обеми кешови наличности, за да изпълняват без проблем задълженията си.

Механизмите за стабилност са достатъчно много, за да осигуряват възможности за адекватна реакция дори при неочаквани и тежки събития. Обяснението е класическо - тежестта пада основно върху акционерите на банките, което намалява рисковете за вложители и длъжници.

Освен наличието на достатъчна ликвидност в банките, друг механизъм срещу възникване на паника е застраховането на депозитите. До 100 хил. евро средства на човек във всяка банка са защитени от държавата – и това е реална гаранция, доколкото страната ни е сред най-дисциплинираните финансово в Европа, има има нисък дълг и 5 млрд. лв. фискален резерв.

Плюс това съществува и специален фонд за гарантиране на влоговете, в който има 1.3 млрд. лв., а след няколко месеца ще достигнат 1.5 млрд. лв. (плюс още средства от държавата при нужда). Отделно БНБ има собствени средства на управление „Банково“ от почти 6 млрд. лв., които може да се ползват за потушаване на системна криза, ако това се наложи. Всичко това няма как да не дава спокойствие и гаранции. Слухове от сорта на този, че „кипърския вариант” може да ни споходи, са абсолятно измислени и несъстоятелни, категорични са специалисти.

Неслучайно при препоръчителен от БНБ коефициент на ликвидност  25%, банковата система в България има средно 26%.  От началото на кризата банковият сектор реализира положителен финансов резултат, има натрупани капиталови буфери (2.6 млрд. лв. излишък над регулаторно изисквания капитал в системата), контролирано ниво на необслужвани заеми (16.62%, или 9.6 млрд. лв.), обща капиталова адекватност от 16.66%, коефициент на ликвидност от 26%. Освен това банките не разпределят печалбата си, т.е. и тя би могла да послужи като буфер за покриване на лоши кредити.

Депозитите на гражданите НЕ бяха и НЕ са в опасност и сега въпреки правителствената криза. Определено голяма роля за тази стабилност играе и завишената гарантирана сума на депозитите в лева и чуждестранна валута до 196 000 лв. (или 100 000 евро). Затова и депозирането на средства в банките е най-ниско рискованият начин за съхранение на спестяванията на граждани и фирми. Така че на който му е минала мисълта за връщане на модела от началото на 90-те години на м.в. „бурканбанк”, е в дълбока заблуда и рискува наистина немалко.

Битува и друг мит, че банките у нас са част от олигархични структури, че банките са гаден монопол, които извършват произвол спрямо клиентите си или най-малкото действат на базата на картелни споразумения. Като капак на тези конспиративни теории е слухът, че БНБ е съучастник на картела и прикрива безобразията в банковия сектор. Някои медии без много да се замислят също стават трибуна за подобни спекулации и нагнетяват излишно напрежение.

В България оперират над 25 банки, като собственици на банките са големи финансови институции от Италия, Германия, Гърция, Унгария, Франция и т.н. За 2012 г., за която има вече обработени данни, ситуацията в България по отношение на обвързаността на населението с банковите институции е много по-различна от тази в Западна Европа и САЩ, дори и от другите страни в Централна и Източна Европа. Трудно е да си представим, че при наличието на над 25 активно действащи търговски банки в неголяма страна като България, при този така динамичен и силно конкурентен банков пазар с общо над 33 хиляди служители  в сектора, банките ще направят картел. Това е абсурд. Всяка една от банките в България се бори и се ръководи от стратегията и политиката на своя собственик, т.е. големи европейски финансови групи. Бори се да спечели или запази всеки един свой клиент – вложител или кредитополучател. Ако се проследят, макар и най-общо, активните маркетингови кампании на банките, техните промоции и бонусни програми, сами ще се уверите колко нелепи са тези твърдения.

Сегашните инсинуации не са нови. През 2009 г. с демонстративна показност Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна провеждане на антимонополно разследване в сектора. Бяха иззети документи от офиса на Асоциацията на банките в България (АББ). КЗК обаче не откри лихвен картел. Според антимонополния регулатор, какъвто е Комисията,  нямаше нито едно доказателство за съгласувано поведение от страна на банките

Според редица финансови анализатори идеята на бившия министър на финансите Симеон Дянков за регулиране на цената на кредитите, компонента от която е и лихвата, беше на практика призив за картелно споразумение.  Инициатива, срещу която банковият сектор в България аргументирано се възпротиви. Подобни „инициативи" потъпкват основния принцип на свободния пазар, а именно конкуренцията - всеки пазарен участник сам да избира цената и качеството на предлагания от него продукт, като по този начин се надпреварва с другите участници за клиенти и пазарен дял. Има естествени пазарни процеси, които няма как да бъдат прескачани с разпореждане „отгоре”.

Българската банкова система е един от най-строго регулираните сектори в българската икономика. Българска народна банка осъществява стриктен банков надзор и разполага с ежемесечни данни за състоянието на всяка една банка поотделно и на банковата система като цяло. Тази информация е общодостъпна чрез интернет страницата на БНБ и гарантира публичност и прозрачност на текущото състояние на банковия сектор у нас и на резултатите от неговата работа. Банките у нас от години работят в условията на изключително остра конкуренция помежду си. Именно тази видна за цялото българско общество професионална конкуренция е гаранция за липса на каквото и да е споразумение между банките за поддържане на предварително договорени лихвени нива по кредитите и депозитите у нас.

„През следващите три-четири години предстои въвеждане на редица нови регулаторни изисквания и процес на адаптиране на банковия бизнес към тях. Реформите не само са глобални, но и с много широк обхват - нови изисквания към качеството и размера на капитала; нови изисквания по отношение на ликвидността; норми и правила за оздравяване и възстановяване на финансови институции; засилени изисквания към финансовите пазари и редица други. Всички тези инициативи са насочени както към намаляване на вероятността от фалит, така и към ограничаване на щетите в случай на фалит на финансова институция. Едновременно с това обаче те ще създадат и по-високи финансови потребности за банките и преди всичко по отношение на капитала. 

Българската банкова система разполага с нива на капитал, които са достатъчни да посрещнат преките ефекти от новите регулации. Българските банки ще трябва да отчетат в своите стратегии очакваните промени както в достъпа до външно финансиране, така и в неговата цена, независимо дали става дума за финансиране от банките майки, или директно от пазарите.” Това твърди подуправителят на БНБ Димитър Костов.

Общото недоверие към институциите в България предопределя и доверието на потребителите в частните финансови институции като сравнително ниско.

Оптималната защита на потребителите на финансови услуги и повишаването на финансовата компетентност са в основата на всеки финансов сектор, който претендира да е ефективен, конкурентен и справедлив.

Повишаване на финансовата компетентност на населението е сред  основните приоритети наред с приоритета за реформи за стабилизиране на финансовите пазари. Хората трябва даимат добра финансова култура, за да се грижат безпроблемно за парите си и да управляват финансовите си проблеми. Това е част от начина ни на живот през ХХI век.

Наличието на компетентни и образовани потребители спомага за развитието на конкуренцията, качеството и нововъведенията в отрасъла на банковото дело и финансовите услуги. Това, което хората знаят за храната и здравето си – трябва да знаят и за парите си. Или както е казал известният милионер Пол Гети: „Ако нямате пари, вие през цялото време мислите за парите. Ако имате пари, вие мислите само за пари.“.

България формално е включила финансовото обучение като част от законодателството за защита на потребителите. Правото на обучение е гарантирано от Закона за защита на потребителите.

Предвид дългосрочните взаимоотношения банка-клиент, търговските банки в България инвестират в популяризирането на финансови знания и компетенции като път към изграждането на доверие във финансовата система. Овластените потребители също така помагат за укрепването на финансовата стабилност. Силната защита на потребителите може също така да окаже косвено въздействие и за намаляване на финансовите рискове, допринасяйки за финансовата стабилност.

Пример за това е потребителите да се въздържат от поемане на големи експозиции спрямо пазарните рискове. Това повишава прозрачността на кредитния риск, поеман от финансовата система, и понижава свързаните с него разходи за мониторинг от страна на външните заинтересовани страни, включително на органите за финансов надзор. Защото, когато има среща между финансова институция и потребител, потребителят е финансово отговорен за своето решение, което го ангажира за години напред.

Достъпът до финансово обучение ще позволи на потребителитеда развият финансови знания и умения, нужни им за рационално планиране на собственото им финансово бъдеще, за защита на правата им като потребители и за разбиране на отговорностите им. ФИНАНСОВАТА ГРАМОТНОСТ е ПРЕДПОСТАВКА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО. Това е доказано от живота.

Според световната статистика  по-малко от 1% от младите хора в световен мащаб имат достъп до финансово обучение.

Проведени представителни проучвания в България показват следното:

 46%   от анкетираните в България признават, че по-скоро имат незадоволителна преценка за своята финансова информираност. Самооценката на българските граждани за финансовата им грамотност е преобладаващо негативна – 27% казват, че имат незадоволителни познания, 20% - никакви – ПРИ 59% ПРОНИКВАНЕ НА БАНКОВИ УСЛУГИ ЗА 2012 г! Самооценилите се високо са 15%. За групата на 16-17 годишните – 53% определят финансовата си грамотност като слаба.

Потребителите в България получават своята информация относно финансови продукти и услуги предимно от информационни материали, предоставени от финансови институции – 30%, от приятели и роднини – една трета от хората, и от интернет – повече от една трета. Ползването на независим консултант или брокер, чиято работа е да съветва хората, е посочено само от 6% от анкетираните.

Основни информационни източници са: телевизия - 90%, радио - 35%, преса - 20%; 16-17 годишни - интернет – 74% ползват всеки ден при 29% от основната извадка.

Българите са слабо активни в търсене на конкретна информация  по финансови въпроси. 35% от анкетираните никога не разговарят за финансови услуги с приятели и познати, но, ПАРАДОКСАЛНО, при конкретен избор на финансова институция определящи са именно „съветите на приятели и познати”.

За реализиране на финансово обучение хората посочват като подходящи МЕДИИТЕ и държавните регулаторни институции – 29%, висши училища – 28%, неправителствените организации и търговските банки с по 19%.

В последните няколко години съществува СТРИКТЕН КОНТРОЛ ОТ СТРАНА НА БНБ ВЪРХУ ПРОЦЕСА НА ПРИЕМАНЕ, ОБРАБОТВЯНЕ И ОТГОВАРАЯНЕ НА КЛИЕНТСКИ ЗАПИТВАНИЯ, ЖАЛЛБИ, МОЛБИ от страна на търговските банки като част от съществуващите ефективни механизми, предоставени от нормативната база, които защитават правата на потребителите.

Българска народна банка поддържа на своята страница Информация за клиенти на финансови продукти и услуги, където са подробно представени понятията, свързани с потреблението на тези продукти, разяснени са в удобен табличен вид основните параметри и условията за ползване.

Visa Европа (с участието на банките – членове на Visa в България) стартира Umnipari.bg: уебсайт за управление на личните финанси, който цели да помогне на хората да вземат информирани финансови решения. Съдържанието на сайта е адаптирано специално за българските условия и съдържа базова финансова информация, предназначена за потребителите.

Уебсайтът е насочен към хора с малък опит в областта на управлението на личните финанси, които искат да използват банкови продукти. Целта му е да привлече вниманието на хората върху значението на правилното управление на парите и да ги образова как да харчат разумно, да спестяват и да изготвят семеен бюджет. Umnipari.bg  разполага с лесен за работа потребителски интерфейс с калкулатор на разходите, шаблони за създаване на бюджет и тестове, които ще помагат на потребителите по-добре да разберат и управляват личните си финанси.

Сайтът съдържа допълнителни функции като калкулатор на лихвите, калкулатор на семейния бюджет и кредитен калкулатор. Те имат само образователно предназначение и целят да ориентират потребителите на какво е важно да обръщат внимание, когато теглят кредит, правят депозит или планират личния си бюджет.

Регистрацията на сайта е безплатна и не изисква предоставяне на лична информация. След като веднъж са се регистрирали, потребителите могат да следят напредъка си в процеса на обучение и резултатите, които са постигнали на различните тестове, обясняват още от компанията, разработила новата онлайн платформа.

Световната банка препоръчва на програмите за финансово обучение да се гледа като на дългосрочни инвестиции. Затова те трябва да се разработват грижливо, да се тестват щателно и да се подлагат на оценяване. Много важно е да се въведе практика за оценяването на резултатите от образователните програми и да се определят най-ефективните от тях.

Да не забравяме и какво казва Проспер Мериме по въпроса: „Има неща, по-важни от парите, но без пари не можеш да си ги купиш.“.