Банките започнаха с примамливи предложения без данък лихви

Това не е рекламно послание за нова козметика или парфюм, а за финансов пакет. Предлага го българска банка, а адресатът са жени със собствен бизнес и доходи над средните, съобщава „24 часа”. След като вицепремиерът Симеон Дянков изненада с данък върху лихвите по депозити хората, които са поверили на банките да управляват над 34 млрд. лв., банкерите се готвят да отвърнат на удара.

Въпреки че неяснотите около облагането не са изчистени, банкери споделиха пред "24 часа" някои от намеренията си. Маркетинговите и продуктовите отдели на трезорите вече работят по промени в параметрите на финансовите услуги, които предлагат. Целта е тежестта на задаващия се налог да се свие от 10 на 2% или дори напълно да се избегне. Банки вече звънят на редовни клиенти с оферти . Една от алтернативите, по които усилено се работи, е пакетирането на срочен депозит с други финансови продукти. Така в зависимост от все още бъдещата дефиниция на дохода за облагане с лихвения десятък, загубата от него ще се намали.

Опциите са различни - например при "пакетирането" сумите, оставени на депозит, могат да служат като гаранция за по-изгоден потребителски заем. Това на свой ред променя формулата за изчисляване на доходността, на времето за падеж и на сумата, подлежаща на облагане.

Договори за доверително управление са втората алтернатива. В банковите офиси вече описват типови профили на собствениците на влогове. Идеята е да стигнат до персонални оферти, съобразени с доходи, професии, семейно положение, пол, възраст и склонност да поемат рискове.

Целта на доизпипването на този продукт, който се предлага и сега, е да се предложи по-висока доходност от тази при стандартните депозити. Така сегашните ниско-, високо- и среднорискови пакети ще се допълват с нови бонуси, както и гаранции за отделните клиенти, обещава банкер.

Тъй като и финансовите пакети и договорите за доверително управление могат да включват депозит за уговорено време и лихва, ще опитаме да вдигнем доходността от другите компоненти, така че да покрие загубата от данъка върху лихвата, казват експерти. А другите компоненти са: инвестиране в Държавни ценни книжа, в корпоративни или ипотечни облигации, в акции, в индекси и във валутни деривати.

Възможности за заобикаляне на лихвения данък имало и в разширяване палитрата на безсрочните депозити, казват експертите. При тях парите се замразяват в банката за поне 5 години. Те обаче могат да бъдат "подстригани", казва специалист. И веднага превежда термина - например чрез скъсяване на срока, за сметка на леко свиване на доходността. По-малко обаче от размера на депозитния данък. Или пък чрез промени в ограниченията за довнасяне или изтегляне на суми.

Въпреки че въвеждането на лихвения данък вече мина на първо четене, около него цари хаос. Първата неяснота е кои влогове ще се облагат. Първоначално шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова каза, че 10% данък ще има само за срочните влогове. Това означава, че необлагаеми остават безсрочните, каквито са част от детските и част от спестовните.

Досега обаче няма текстове, които да го регламентират. От обхвата на облагаемите лихви са изключени само разплащателните сметки. Което означава, че данък ще има за всички депозити и влогове. Задачата се усложнила след втора за една седмица тайна среща между банкери и експерти на финансите. На нея станало ясно, че някои разплащателни сметки, по които се получават пенсии, в "тефтерите" на банките се водят като спестовни или влогови.

"В крайна сметка данък ще има само за лихви по влогове с уговорен срок", заключи в четвъртък зам. финансовият министър Владислав Горанов.