НАП разбуни духовете – данък на инвестиционното злато

Продажбите на инвестиционно злато са нараснали със 70% спрямо 2024 г., а броят на българите, инвестиращи във физическо злато, се е увеличил с около 30%, сочи статистиката.

Златото е предпочитан актив, защото традиционно цената му нараства по време на кризи, а спорадичните сделки на физическите лица са необлагаеми.

"Приходите на физически лица от продажбата на инвестиционно злато са облагаеми и се декларират с годишна данъчна декларация до 30 април. Когато дейността не е системна, доходите се декларират в Приложение Nº5. Дължимият даньк е 10% и се внася в същия срок - 30 април". Това съобщение на НАП разбуни духовете в инвеститорските групи.

В България много физически лица притежават злато и неочакваната позиция на НАП поставя пред тях редица въпроси.

Блогърът Валентин Стойков поставя няколко въпроса, на които според него НАП трябва да отговори.

"Доказва ли се цена на придобиване на инвестиционно злато с касов бон (на него няма написано име на клиент, адрес на клиент, ЕГН на клиент)", пита той.

"Има ли риск индивидуален инвеститор в злато да бъде обвинен, че извършва търговска дейност за целите на облагане като приравнен на едноличен търговец (когато си продава златото обратно на търговеца, от който го е купили или на друг търговец на злато), но без да бъде обвинен, че няма лиценз за търговец на злато? А рискът да бъде обвинен, че няма лиценз за търговец на злато (въпреки, че реално не извършва търговия, а си продава златото и го декларира с код 508 в приложение 5)", пита още Стойков.

Някои официални търговци на злато вече коментираха, че ще изчакат официална позиция на НАП по въпроса, за да коментират казуса.