БАН отбелязва 150 години от Априлското въстание с тържествено общобългарско събрание

Цялото събитие преминава под официалния патронаж на президента Илияна Йотова. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева отправи официална покана към държавния глава за това сътрудничество. Академията създаде национален инициативен комитет за координация на честванията. Този комитет обединява усилията на различни институции за достойно отбелязване на юбилея. Програмата на БАН обхваща дейността на Националната академична мрежа в 17 български града.

Тържественото събрание на 27 април е кулминацията на академичните чествания. Всички инициативи целят да запознаят обществото с нови исторически изследвания. Академичната общност продължава да пази паметта за героите от 1876 година. Тези събития обединяват нацията около нейните духовни и исторически ценности. Учените подготвят нови публикации за освободителното движение. 

Вижте словото на председателя на БАН на Събранието.

"С грижа и осъзната отговорност като най-старата институция на съвременна България, поехме ангажимента да обединим усилията на научната общност, гражданските организации, местната власт и държавните институции в името на националната памет.

Горди сме, че имаме привилегията да бъдем инициатори на националните чествания за този велик юбилей и ваши домакини днес, на 27-ми април, дата с особен исторически заряд. На днешния ден точно преди 150 години, въстанието навлиза в своя най-драматичен етап. Това е денят на героичната отбрана на Клисура, когато редовна войска и мощни оръдия се изправят срещу вярата и черешовото топче на въстаниците. В тези часове се кове волята на един народ, решил да избере смъртта пред тиранията, поставил свободата по-високо от живота.

Април 1876 г. е решителното начало на българската национална революция – теза, защитена блестящо от големия ни историк проф. Николай Генчев, който дефинира въстанието като радикален държавотворен акт – революция, която намира продължение в руско-турска война с участието на българските опълченци. Война, припозната от европейските общества не толкова като опит на една империя да получи достъп до Босфора, а като реванш за клането през 1876 г., в резултат на която след петстотин дълги години на картата на Европа отново се появява държавата България.

Нужно е да помним, че връзката между Българската академия на науките и подвига на Априлци е органична и дълбока. Много от дейците на Българското книжовно дружество – правоприемник на което е БАН – са не само духовни вдъхновители, но и преки участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание. А това е съвкупност от събития, които пряко предшестващи и следващи самото бунтовно надигане – събития, разтърсили съдбата на тогавашните българи, включително и на дейците на Българското книжовно дружество.

Сред тях е първият ни председател Марин Дринов, родом от Панагюрище. Негови близки са преки участници във въстанието, родният му град е опожарен, а той самият е силно ангажиран с каузата на пострадалите.

Вторият ни председател, младият тогава Иван Ев. Гешов – впоследствие бележит учен и държавник – смело разкрива истината за българските страдания пред чуждестранни пратеници и подобно на Константин Величков, още един млад патриот, комуто предстои дело на книжовник и държавен деец, заплаща за смелостта си с арести, присъди и затвор.

Тодор Пеев, деловодител на Българското книжовно дружеството в Браила, е активен участник в освободителното движение сред емиграцията.

Сред чуждестранните членове на дружеството се откроява Константин Иречек – един от най-ярките представители на международната научна общност, съпричастна към българската кауза.

Добре документирана е и мисията на Марко Балабанов и Драган Цанков – дописни членове, изпратени от Екзарх Антим в Европа, за да разказват чрез речи, разговори и документи страданията на българския народ и да поставят пред европейските елити исканията на нацията за достойно решаване на българския въпрос.

Мисията „Балабанов-Цанков“ възпламенява ентусиазма на много млади българи в странство. Сред тях са и трима студенти в Загреб, които горещо подкрепят народното дело и които по-късно ще станат академици: геологът Георги Златарски, метеорологът Спас Вацов и държавникът Михаил Сарафов.

Някои революционери като Стефан Стамболов и Иван Вазов – бъдещи членове на книжовното дружество – успяват да избегнат погромите в българските земи и намират убежище в Букурещ. Там се включват в дейността на Българското централно благотворително общество, създадено да подпомага национално-освободителната кауза. По това време народният поет вече е свързан с БКД – първото му публикувано стихотворение „Борът“ излиза на страниците на „Периодическо издание на БКД“ в Браила и поставя началото на един забележителен творчески път.

През изминалата година отбелязахме 155-годишнината на това списание – сега „Списание на БАН“. Представянето на специалния му брой, посветен на Априлското въстание преди седмица в Копривщица беше сред най-вълнуващите събития в юбилейния календар на Академията.

Сред дейците на БКД са и изтъкнатите летописци на въстанието – Стоян Заимов, Захари Стоянов и Димитър Страшимиров, които имат решаващ принос за изясняването и увековечаването на събитията, доказвайки, че пътят към свободата се гради едновременно със сабя и перо.

Днес отправям апел към съвременните български историци: нека се вслушаме в завета на Николай Генчев – да помним научната и национална смелост и да утвърдим Априлското въстание в световната наука като легитимната и историческа Българска национална революция.

Нека саможертвата на Априлци и проницателността на нашите големи учени ни водят напред.

Поклон пред паметта на героите!

Нека България, каквато те я извоюваха, да пребъде!"