Голфът и модата са като дупе и гащи

Родните голфъри засега се въздържат да дефилират извън средата си, наконтени по нейния протокол. Затова пък кинозвездите от Ел Ей, юпитата и асовете от Уол стрийт редовно могат да бъдат видени с евъргрийни от класиката на любимия си спорт.

Високите технологии променят не само начина, по-който се играе голфа, но и неговият стайлинг. Изключителният спорт изисква и налага микс от удобство и шик. Елегантността на зеленото поле изкристализира до съвършенство на дизайна. И въпреки че напоследък най-смелите лансират все по-разкрепостени версии на тематичната визия, дрес кодът в голяма степен остава по протокол - от костюмите в три части на Тоmmy Armour до спретнатите облекла от "Бърбъри" на професионалния играч Адам Скот, пише "Стандарт".

Още откакто голфът е роден по ветровитите ширини на Шотландия, играчите черпят идеи за неговата "опаковка" от предците си. В самото начало състезателите носели кюлоти,вдъхновени от бричовете в английския двор

Обикновено ги комбинирали с дебело вълнено сако и жилетка. Костюмите от туид осигурявали топлина и защита, но не били много комфортни при замахванията. Голфърите носели ризи с колосани яки и вратовръзки. Удобните обувки били в началото, а шапките от култовия туид (любимият текстил на великата Коко Шанел) поставяли удивителната. Още от тогава шотландското каре (или тартан) остава неизменна част от голф стила. През 20-те години на миналия век спортът печели огромна популярност, но няма нищо общо с масовката и плебса - просто остава за джентълмените. Заможните играчи, решени да се разграничат от колегите от по-долните касти, обръщат сериозно внимание на облеклото си. Те носят кюлоти, изпънати чорапи с разни десени, двуцветни обувки, риза и вратовръзка.

През 30-те голфърите изоставят кюлотите в услуга на фланелените панталони - обикновено бели или сиви. Промяната била наложена от практична гледна точка, тъй като много мъже отивали на игрището директно от офисите си. Те постепенно захвърлят и вратовръзките.

През 1933 г. "Ю Ес Оупън" се играе в голяма жега, което налага по-леки и по-малко официални дрехи. Макар че големите имена като Уолтър Хейгън, Джийн Саразен и Боби Джоунс продължават да размахват стикове,пристегнати във вратовръзкиа мъжките списания поместват цели страници, посветени на стила им.

През 40-те години голфърите се ориентират към стандартни "униформи", познати и до днес: трикотажна риза с къси ръкави и по-дълга гръбна част, леки отпуснати панталони в различни цветове, здрави обувки с шипове и шапка с плитко дъно и обърната надолу периферия. Якето с дължина до кръста е вдъхновено от прочутото яке на Айзенхауер от Втората световна война. Връхната дреха е изработена от водоустойчив памук - тя е широка около раменете за по-як замах и с колан около кръста за удобство. Шортите също започват да навлизат, обикновено в телесен цвят или каки. Срещат се и карирани бермуди.

През 50-те голф дрехите се освежават все повече. Трикотажната риза, базирана на "лакоста" за тенис, се комбинира с все по-ярки панталони и шорти, превръщайки голф стила в достоен за много шеги. Към лудите багри се прибавят и синтетични тъкани, най-вече найлон и полиестер - в кафяво, оранжево и жълто. "Клубовете и улицата бяха различни вселени. Помощниците, които носят стиковете, изглеждаха като хипита, а играчите - като Том Джоунс на концерт във Вегас", пише Уди Хохсуендер от golf.com.

Въпреки това Арнолд Палмър, наричан Кралят, променя много неща. Памучната риза, свободните кафеникави панталони и оксфордските обувки подчертават неговата атлетична фигура. Чи Чи Родригес също е забележително изключение - семпъл и готин. Дог Сандърс пък е известен като паунът на голф игрището. Неговите чорапи често били в тон с ризите му. Великият южноафрикански играч Гари Плеър пък се обличал изцяло в черно,което на фона на тогавашния бум от цвят е било доста подозрително.

През 70-те години модата на голфа преживява поредна метаморфоза. Играчите се обличат в панталони в пурпурно, лилаво и ярко зелено, които могат да се носят само на игрището. Комбинират се с кафяв полиестер и оранжев найлон. Мъжете носят поло в офисите си - с него отиват и на игрището. Пепитът е неизменна част от голф облеклото - и по панталоните, и по ризите. Отразяването на състезанията по телевизиите повишава изискванията към стила.

Филмът "Слуги и господари" ("Caddyshack") от 1980-а, една най-сполучливите комедии на спортна тематика, възражда интереса към голфа. Но заедно с това модата се връща назад - последен писък стават "разтегателни" платове, влагоустойчиви ризи и връхни дрехи.

През 1989-а известната компания за голф аксесоари Footjoy, основана още през 1857 година, представя популярната си серия обувки DryJoys с непромокаема кожа. Заедно с това голфърите влизат в полето на дизайнерските дрехи. Никой не разкрива тази промяна повече от професионалиста Грег Норман, който ще бъде запомнен с големи шапки, ярки цветове, както и със собствената си линия облекла Shark.

Ерата на спонсорството през 90-те години променя още веднъж визията на голфа. Играчите се издокарват в цветовете и марките на своите производители - от "Levi‘s" до "Tommy Hilfiger".Пейн Стюарт възражда шотландските корени на играта с кюлоти и карирани пуловери. Демократизирането на спорта доведе и до индивидуализиране на стила - ярки цветове, дълги шорти и широки ризи. Фред Капълс олицетворява зрелия тон - панталони от габардин, риза за поло и шапка с козирка.

През новия век голфът става плодородна почва за нови марки и знаменитости. Модата генерира милиони, но така е във всеки спорт. Не липсват и технически модификации - тъкани, които блокират слънчевата светлина, тениски с панели за изпотяване, панталони с отвори за проветряване, водоустойчиви материи, които дават ново значение на факта да се изпотиш. Нови обувки, които приличат на кецове, се конкурират със чепици в стария стил. Някои от по-младите играчи като Камило Вилегас носят екип от поло риза или блуза и панталони в еднакви цветове. Топ играчите обаче като Тайгър Уудс, Фил Микелсън, Виджай Сингх залагат на семпло облекло в по-тъмни нюанси.