Икономист: Присъединяването към еврозоната е 90% политически процес, зависещ от фактори вътре в страната

"Трябва да приемем, че ще спазваме правилата, разписани в Маастрихтския договор - балансиран бюджет и дефицит под 3%. Хърватия не изпълняваше два от критериите при приемането си - коефициентен дълг към БВП, както и инфлацията. При оценка за готовност обаче страната се оказа подходяща за приемане. Не смятам, че някой европейски представител е казал, че не сме готови за еврозоната, та затова да не искаме доклад. Това е димка, която да оправдае политическото решение да не се иска такъв. ГЕРБ влиза в коловоза на Асен Василев - трудно е България да излезе от ситуацията на бюджетния дефицит, който вероятно ще надхвърли 3%. Голям риск е да каже, че увеличаването на заплати в публичния сектор и пенсиите няма да се случат. Приходите не е ясно колко са, но разходите са вече начертани', смята той.

Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев на свой ред коментира, че преди да се поиска извънреден конвергентен доклад за членство в еврозоната, Еврогрупата трябва да е казала "да". 

"През 2023 г. отново имаше допитване до ЕС затова дали сме готови, а след като се получи негативен коментар, не подадохме искане. Няма как да кандидатстваме за конвергентен доклад, след като нямаме дори финансов план за 2025 г.", аргументира се икономистът.

"Какво ще оценят ЕК и ЕЦБ при съставянето на двата ни необходими конвергентни доклада? Не можем да оценим какви са шансовете ни за положителен отговор, докато не се представи визия за следващите години. В края на януари ние не знаем какъв бюджет ще бъде внесен. Няма как да не се отрежат част от обещаните увеличения на заплати и социални плащания, ако искаме да влезе в по-консервативен сценарий, особено както харчим повече, отколкото събираме", посочи експертът.