Събитието беше организирано от Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, Асоциация „Памет за утре“ и гражданската организация на бившите концлагеристи от „Белене“ и техните семейства „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“.

Участниците настояха комисията да продължи работата си по разкриване на принадлежност към бившите тоталитарни служби. Според тях евентуалното ѝ закриване не е просто административна промяна, а решение, което засяга паметта за комунистическия режим, достъпа до архивите и правото на обществото да знае истината за репресивния апарат на държавата преди 1989 г.



По време на бдението беше изразено опасение, че закриването на комисията ще ограничи прозрачността за дейността на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Според организаторите архивите не са само исторически документи. Те са свидетелство за репресии, политическо преследване, контрол над обществото и съдбите на хора, пострадали от режима.

От Главното мюфтийство беше отправена молитва и за жертвите на възродителния процес – насилствената кампания за смяна на имената на българските турци и мюсюлмани през 80-те години. Така бдението свърза темата за Комисията по досиетата с по-широката памет за репресиите по време на комунизма.

Мемориалът пред НДК е посветен на жертвите на комунистическия режим. На него са изписани имената на хиляди хора, убити след 9 септември 1944 г., загинали в лагери, репресирани или преследвани от тоталитарната власт. За организаторите мястото има силна символика – именно там настояха държавата да не прекъсва процеса по разкриване на архивите и по назоваване на отговорността.

Комисията по досиетата беше създадена със закон, за да проверява и обявява принадлежност към службите на тоталитарния режим. Работата ѝ има значение не само за миналото, а и за доверието в публичния живот днес. Чрез нея обществото получава информация дали хора на високи държавни, обществени, медийни, дипломатически или икономически позиции са били свързани с репресивните структури на комунистическата държава.

Организаторите предупредиха, че закриването или отслабването на институцията може да отвори път към исторически ревизионизъм, спекулации и подмяна на фактите. Според тях паметта за комунизма не трябва да бъде оставяна на политическа конюнктура, защото забравата прави обществото по-уязвимо към пропаганда и дезинформация.

Те призоваха Народното събрание и Министерския съвет да запазят Комисията по досиетата, да гарантират съхраняването на архивите и да осигурят свободен обществен достъп до тях. Настояват и за открит дебат за бъдещето на политиката по историческата памет, с участието на историци, архивисти, юристи, граждански организации и представители на пострадалите от комунистическия режим.