Живи сме, за да помним: Белене остава символ на репресиите и заглушаваната истина

Концлагерът „Белене“, най-големият в комунистическа България, функционира с прекъсвания между 1949 и 1987 г. Създаден с тайно решение на правителството на БКП начело с Георги Димитров, лагерът е предназначен за изолация, репресии и „превъзпитание“ на реални и предполагаеми противници на комунистическия режим.

През „Белене“ преминават най-малко 15 000 души – политически противници, интелектуалци, свещеници, обикновени граждани, а през 80-те години – и български турци, изолирани заради съпротива срещу насилствения „възродителен процес“. Стотици намират смъртта си там в резултат на нечовешки условия, насилие, глад и изтезания.

Първото поклонение се провежда на 12 април 1990 г. Оттогава островът се е превърнал в място на памет и мълчаливо свидетелство за едно от най-мрачните лица на тоталитарната репресия в България.

Защо не бива да премълчаваме престъпленията на комунизма?

Белене не е просто лагер. Белене е символ. Символ на репресията, на страха, на систематичното унищожаване на човешкото достойнство. На мястото, където властта пращаше хора не защото са извършили престъпления, а защото мислят различно.

Комунистическият режим в България изгражда машина за потискане на свободата чрез лагери, страх, доноси и насилие. Белене, Скравена, Ловеч – тези имена не са просто география, а историческа рана, която не бива да се прикрива с фалшиви носталгии или политическо лицемерие.

Днес, когато сме изправени пред нови опити за реабилитация на тоталитарното минало, поклоненията като това на Персин са не просто ритуал. Те са форма на съпротива срещу забравата. Срещу подмяната на историята. Срещу повторението.

Защото демокрацията започва с памет. И тя трябва да бъде жива – в учебниците, в публичното слово, в съвестта ни. И най-вече – в отговорността към бъдещето.

ФрогНюз