ИПИ: Харчовете на държавата все по-големи

За периода 2000 – 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лева. Това показва анализ на ИПИ за допълнителните харчове на българските правителства за периода 2000 – 2010 година. Българската държава харчи много и винаги повече от планираното в началото на годината.

През всяка една от тези години правителството е харчило допълнителни средства, като най-много са похарчени през 2007 година – над 1,4 млрд. лева, а най-малко - през 2009 година – почти 400 млн. лева. В някои години те достигат до 7-8% от консолидираните държавни разходи. За изминалите десет години 1 от всеки 20 лева похарчени от държавата е бил допълнителен разход – тоест непредвиден и съответно негласуван от парламента, a допълнително одобрен и похарчен от управляващите. Към тези суми трябва да се прибави и ревизията на Бюджет 2010, която предвиди допълнителни разходи в размер на 1,15 млрд. лева. Тази сума най-вероятно ще бъде по-голяма в края на годината, но засега няма окончателни данни. Така, ако се прибавят и допълнителните харчове за 2010 година, то общата сума (2000 – 2010) вече приближава 10 млрд. лева.

В преобладаващите случаи, допълнителните разходи се гласуват набързо и непрозрачно без какъвто и да е анализ за очаквания ефект. Най-много допълнителни разходи се правят в годините, предхождащи парламентарни избори.

Дали това се дължи на желанието да се "стимулират" гласоподаватели или можем да говорим за разходи "като за последно" и въпрос на интерпретация. И в двата случая, мотивите за допълнителните харчове са изкривени и са в ущърб на обществото – данъкоплатците плащат, а ефект няма. Подробните данни потвърждават това – в огромната си част това не са разходи за извънредни/непредвидени случаи или пък за структурни реформи, а просто за покриване на текущи разходи на държавата.

Въз основа на наличните данни, както и от опита от последните години, препоръките на ИПИ са за установяване на ясни правила за допълнителните разходи: всеки допълнителен разход да се гласува от Народното събрание – независимо от размера или източника; задължително всяко харчене на допълнителни средства да бъде аргументирано и придружено от икономическа оценка на разходите и ползите, както и Министерството на финансите да изготвя и публикува отчет на всички допълнителни харчове през годината – как са били похарчени средствата и какви са постигнатите резултати. От ИПИ предлагат и по-строгите правила при допълнителните харчове, като например: одобряването на бюджет с прекомерен дефицит (над 3% от БВП) да се осъществява с мнозинство от две трети от народните представители – правилото да е записано в Закона за устройство на държавния бюджет или в Конституцията; в случай на преизпълнение на приходите парите да отиват във фискалния резерв и да се използват за погасяване на публичен дълг и структурни реформи, например пенсионна и здравна реформа. Всичко това е от особена важност сега, когато фискалната ни политика е изправена пред сериозно изпитание – две поредни години на прекомерен дефицит и предстояща 2011 година с бюджетно салдо на ръба.

Строгата фискална политика е необходима повече от всякога за гарантиране на сигурността, връщане на доверието и по-бързото възстановяване на икономиката. Всеки допълнителен разход през 2011 година може да доведе до прекомерен дефицит и да препъне както възстановяването, така и членството ни в еврозоната.

За да влезем в групата на фискално "разумните" страни, следващата година трябва да бъде първата, в която няма да се правят допълнителни разходи, освен тези, вече гласувани в Бюджет 2011.